С приближаването на края на годината Министерството на финансите предлага по-големи по обем дългови емисии. На 11 октомври бе пласирана емисия от петгодишни облигации с общ размер от 500 млн. лева. Сега БНБ обяви, че на 25 октомври ще се проведе аукцион за пласиране на облигации с общ номинал отново от 500 млн. лева, но този път те ще са от преотварянето на емисията със срок на погасяване от десет години и шест месеца, която носи лихва от 0.1% годишно.
През годината ДЦК от тази емисия досега бяха предлагани на три пъти. Един път през февруари когато бяха пласирани книжа с общ номинал от 300 млн. лева при средна годишна цена от 99. 58 лева за 100 лева номинал, която формираше средногодишна доходност от 0.14 процента. За втори път аукцион на ДЦК от тази емисия бе проведен през март, когато бяха предложени 200 млн. лева, но Министерството на финансите отхвърли поръчките, заради предложената прекалено ниска, според него, цена - 98.24 лева за 100 лева номинал на облигация.
През септември емисията отново бе преотворена и тогава бяха пласирани облигации с общ номинал от 300 млн. лева при средна цена от 99.02 лева за 100 лева номинал, която формираше средна годишна доходност от 0.2 процента.
При развитието на аукционите на тази емисия ще бъде интересно да видим каква цена за нея сега ще предложат купувачите. И също така дали тази цена, ако е по-ниска от септемврийската, ще бъде приемлива за Министерството на финансите. Тук трябва да отбележим, че колкото по-ниска е цената на една емисия (иначе казано колкото по-евтина е тя за купувачите), толкова по-висока е доходността, която държавата плаща по нея.
С други думи обслужването й е по-скъпо за хазната.
Причината е че хазната погасява (изплаща на кредиторите) номинала на емисията, а не по малкото пари, които е получила за този номинал. Също така и лихвените плащания (в случая 0.1% годишно) се формират върху номинала от 100 лева, а не върху платените от кредиторите суми за този номинал (при последното преотваряне на емисията 99.01 лева).
При сегашното (предстоящо) преотваряне от една страна правителството е притиснато от вменените му, с актуализацията на бюджета, по-високи бюджетни разходи, както и от неяснотата по отношение на планираните приходи от ЕС.
Трябва да се държи сметка и за предстоящите през 2022-а големи плащания по дълга - 1.25 млрд. евро, емитиран на международните пазари. Тези облигации бяха емитирани през 2015-а и носят на инвеститорите 2% годишна лиха и 2.179% доходност, защото бяха пласирани по 98.849 евро за 100 евро номинал.
От друга страна хазната отчита увеличени приходи, нарастващ (според данните за август и септември) излишък в Консолидираната фискална програма и солиден, макар и по-традиция силно колебаещ се (с по 1.3 - 1.5 млрд. лева), в началото на всеки месец фискален резерв.