Идват тежки времена и това се вижда по всички направления. Накъдето и да се обърне човек ситуацията се влошава. Цените на стоките, услугите и енергията скачат, заболелите и починалите от COVID се увеличават. Сега и цената на дълга на правителството се влоши. В смисъл, че отрицателната лихва на петгодишните облигации при последния аукцион, където бяха пласирани ценни книжа за 500 млн. лева, значително намаля спрямо предния аукцион и е най-неблагоприятната от началото на годината насам.
Резултатите от пласирането според официалното съобщение на БНБ са следните: "До участие в аукциона бяха допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 612 600 000 лв., в т.ч. несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 28 000 000 лв. Постигнатият коефициент на покритие е 1.23. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 99.98 лв. на 100 лв. номинал.
Съгласно взетото от Министерството на финансите решение, бяха одобрени поръчки в размер на 500 000 000 лв. номинална стойност, в т.ч. несъстезателни поръчки в размер на 28 000 000 лв. при следните цени на 100 лв. номинал и съответните доходности, изчислени съобразно методиката, използвана от Министерството на финансите: минимална цена 99.83 лв. на 100 лева номинал (0.04% годишна доходност), максимална цена 100.66 на 100 лв. номинал ( - 0.15% годишна доходност), среднопретеглена цена на емисията 100.09 лв. на 100 лв. номинал ( - 0.02% средна годишна доходност)".
Само за сравнение при предното преотваряне на емисията, когато през септември бяха пласирани ценни книжа за 200 млн. лева, средно претеглената цена бе 100.66, което формираше средна годишна доходност от - 0.15 процента. Сега тази отрицателна доходност, която е благоприятна за бюджета и носи загуби за купувачите на държавен дълг, се е свила седем пъти и половина в полза на купувачите и в ущърб на хазната. За този резултат едва ли може да се вини рекордно (за тази година) големия обем на емисията. Той не може да бъде съществен фактор при положение, че излишъкът в хазната расте. Явно купувачите на дълг вижда други нарастващи рискове за държавните финанси и за икономиката. И това вероятно са както галопиращите цени, така и увеличените разходи за бюджета след неговата актуализация.