Докладът на АББ: Банковите услуги в България са сред най-достъпните в ЕС

Асоциацията на банките в България публикува анализ на нейния отдел "Икономически анализи и политика" в който той е провел обстоен анализ на съвременните тенденции при развитието на банковите услуги у нас и в Европейския съюз.

Фокусът попада върху съпоставими по територия, население и ниво на икономическо развитие държави в ЦИЕ.

Основните изводи от проучването са:

1. банките в България предлагат най-ниските лихвени проценти в Европа по новоотпуснати кредити за домакинствата за покупка на жилище в национална валута;
2. абонаментните пакети за обслужване осигуряват над 6 пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките;
3. банковите услуги у нас са между 2 и 2,5 пъти по-достъпни спрямо съпоставими държави в Европа;
4. цената на преводите през дигитални канали са 5,4 пъти по-ниски спрямо тези на хартиен носител, а делът им за банковата система е 76%;
5. делът на нетния доход от такси и комисиони у нас е 20,6% спрямо 28,1% средно за ЕС.

Когато се чете въпросния анализ е важно да се подчертае, че става дума за специално подбрани - поради съпоставимост като територия и население държави и става дума за конкретни банкови продукти - например като жилищни кредити.

Според АББ банките в България предлагат най-ниските лихвени проценти по кредити за домакинствата за покупка на жилище (нов бизнес) в национална валута. По данни на ЕЦБ, към март 2025 г. средният лихвен процент в България в национална валута е 2,46% при 2,94% за Хърватия, 2,99% за Словения и 6,82% за Унгария.

Фиг. 1. Лихвени проценти по новоотпуснати жилищни кредити

Източник: Асоциацията на банките в България

Всичко това е вярно. Нещо повече при по-подробно разглеждане на статистиката на ЕЦБ за жилищните кредити ще видите в, че в страните от ЕС и от Еврозоната само Малта може да ни конкурира в цената на този банков продукт по отношение на неговата достъпност. Но това не е някаква нова ситуация а тенденция от няколко години насам.

Що се отнася обаче до бизнес заемите и потребителските кредити при тях картината е доста по различна. При левовите бизнес заеми у нас за март средните лихви са 4.05% - 4.06%, а при тези в евро - 4.35% - 4.83% годишно в зависимост от това дали става дума за заеми под или над 1 милион.

Това показват данните на БНБ за лихвената статистика. А данните на ЕЦБ сочат, че повечето държави в еврозоната са с по-ниски средни лихви за бизнескредитите в евро. 

Специално Хърватия е с 3.77%, а Словения с 4.23% годишно. С по-ниски лихвени нива са Германия - 4.09%, Франция - 3.8%, Италия - 4.04%. Белгия - 3.91%, Холандия - 3.46% и дори Гърция - с 4.29 процента. С по-високи са Естония - 5.13%, Ирландия - 5.75%, Латвия - 5.49% и други.

При лихвените нива за потребителски заеми България е въобще в сектора на държавите, където тази услуга като лихвени нива е най-скъпа. Последните данни на БНБ показват, че към края на март 2025-а у нас средната лихва по тези кредити е 9.3%, а през последните години се движи в рамките от 8.3% до 10% и дори малко над тях.

Асоциацията на банките: България е напълно готова за еврозоната

Според АББ влизането в еврозоната е логичният финал на усилията ни в ЕС

Според данните на ЕЦБ към март 2025 г. в повечето държави от Еврозоната средните лихви по потребителските заеми са доста под нашите. Например във въпросната Словения те са 6%, а в Хърватия - 5%. Що се отнася до Германия - там средната лихва по тези заеми е 7.82%, във Франция - 6.41%, в Италия - 8.65%, в Белгия - 6.15%, 8.09% и т.н.

Има държави с много по-ниски средни лихвени нива, но има и такива които са по-високи от тези в България като например Гърция - с 10.67% или Естония и Латвия - съответно с по 13.85% и с 12.62% годишно.

Даваме цялата тази информация, за да стане ясно, че цялостната картина е много по разнообразна и не така еднозначна както ни се показва в доклада.

Ако тя бъде подложена на по-детайлен анализ ще стане ясно, че независимо от всичко кредитния пазар в ЕС и специално в Еврозоната като лихвени условия е изключително фрагментиран особено когато става дума за граждани и за малък и дори среден бизнес.

Не случайно дори големите компании когато създават дъщерно дружество в друга държава от Източна Европа, която е в Еврозоната, го финансират предимно с дадени му назаем собствени средства (вътрешно-фирмено кредитиране), а не със заеми от местни банки в страната където се намира дъщерното дружество. Това е и по-евтино и по-устойчиво и в крайна сметка по изгодно. Всъщност, ако погледнете структурата на инвестициите у нас ще се убедите в този факт

По отношение на болната тема за таксите и комисионните. Асоциацията на Банките в България в своя доклад утвърждават, че абонаментните пакети осигуряват висока достъпност на банковите услуги.

"Банките предлагат пакетни банкови услуги, които най-често включват разплащателна сметка, дебитна карта, плащане на битови сметки, теглене и внасяне на банкомат на банката в страната и/или в чужбина, преводи по мобилен номер и през електронен канал на банката.

Тези пакетни услуги са на значително по-ниски цени от сумарната стойност на включените в пакета услуги. Някои банки у нас изчисляват и разликата в разходите по включените в банковите пакети и спрямо предлаганите услуги по тарифа, като показват значителна икономия при използването на услугите.

Важно е да се отбележи, че някои предлагат и пакети, които са насочени към младежи и пенсионери при много по-благоприятни условия от тези, които се предлагат за средностатистическия клиент.

Така например, клиент може да плати до 6,6 пъти по-малко за услуги в пакет (откриване и обслужване на разплащателна сметка, дебитна карта, тегления от банкомати на банката, вътрешнобанкови преводи и междубанкови преводи на хартиен носител - до определен брой), отколкото ако ползва тези услугите по отделно", се казва в анализа.

Димитър Радев: Изпълняваме критериите за еврозоната, конвергентните доклади са положителни

Няма страна, която е влязла в еврозоната, в която цените са се увеличили драстично, доходите са намалили, а спестяванията са се стопили

Няма основание да се съмняваме в това твърдение по простата причина, че няма независима статистика, която да ни дава информация за средната цена на пакетните банкови услуги у нас. Има обаче една друга статистика, която е на БНБ и се намира в раздела ѝ "Платежна инфраструктура".

Тази статистика е за средния размер на таксите за основни операции. Ако разгледате условията по които се формират данните за тези статистика ще видите, че те са релевантни за всички, които не използват пакетни услуги на банките.

И също така, ще видите, че много от таксите по тези услуги за последните две години са нараснали двойно. Това е нещо което може да се провери, налично е като данни, а останалото просто го няма или е в сложен и дори почти недостъпен за нормалния (разбирай непрофесионално изкушен) потребител формат.

По тази причина, за да няма спорове по цената на пакетните услуги, е добре АББ да поддържа на страницата си постоянна, достъпна статистическа база данни, която да обновява ако през три месеца то поне през половин година.

Иначе данните за Достъпност на банковите услуги изглеждат впечатляващо.

В доклада на АББ се посочва, че според данни за такси на доставчици на платежни услуги, публикувани и публично достъпни на официалната страница на централната банка, най-евтиният "базов" пакет измежду страните България, Хърватия, Унгария и Словения е в България, на стойност от 1,70 EUR/ месец, съответно при 5,90 EUR за Хърватия, 4,90 EUR за Унгария и 5,90 EUR за Словения.

Базовият банков пакет в този разглеждан случай в България е със 188% по-евтин спрямо аналогичния му в Унгария и с 247% спрямо този в Хърватия и Словения.

Фиг. 2. Банкови пакети в Европа: месечни такси по държави (в евро)

Източник: Асоциацията на банките в България

В същото време цената на "стандартен" пакет в посочените държави отново е най-евтин в България, съответно с 44,5% спрямо Унгария, с 248,9% спрямо Словения и 305,3% спрямо Хърватия.

Тези пакети включват разширен пакет от услуги, освен обслужване на сметка и дебитна карта, превод по мобилен номер в същата банка, мобилно банкиране, преводи в лева и евро в същата банка чрез мобилното банкиране, битови сметки, вноски и тегления на банкомат на същата банка и други.

А как стоят нещата със същите услуги в Германия, Франция, Италия, Холандия и Белгия? Или в Гърция, Словакия, Кипър и прибалтийските държави? Къде е широката картина в този вид услуги?

Дигиталните канали осигуряват висока достъпност на банковите услуги

От АББ обръшат внимание на факта, че през последните години банковият сектор претърпя съществена трансформация, преминавайки от модел, базиран основно на физическо присъствие чрез обширна и широко развита клонова мрежа, към дигитализирани услуги и дистанционно обслужване.

Основните фактори, движещи тази промяна, включват напредъка в информационните технологии, променящите се потребителски очаквания, както и нуждата от повишена ефективност и конкурентоспособност.

Наред с трансформацията на физическите клонове на някои банки, секторът инвестира значителен ресурс в развитието на мобилни и онлайн платформи, които предлагат широк набор от услуги - от откриване на сметки до теглене на кредити и плащания, дори инвестиране или на практика пълно банково обслужване. Същевременно дигитализацията доведе до засилен фокус върху киберсигурността, поверителността на данните и дигиталната идентичност. В резултат на всичко това клиентите получават по-бърз, по-удобен и значително по-евтин достъп до банкови услуги.

Един от най-видимите аспекти на дигитализацията на банковия сектор е рязкото нарастване на безналичните плащания - особено чрез дебитни и кредитни карти, мобилни приложения и онлайн банкиране.

Сериозни рискове пред индустрията у нас, свързана с автомобилостроенето

Ръст в производствените разходи, търговска несигурност и променящи се нагласи - това са само част от рисковете, които могат да засегнат хиляди компании у нас

Все по-често потребителите използват електронни разплащания спрямо физически пари, като дори консервативни пазари като България отчитат стабилен ръст в електронните разплащания. Базирайки се на статистиката за плащанията на БНБ, наблюдаваме тенденция към обръщане от наредени кредитни преводи на хартия към такива инициирани електронно.

Тя започва през 2023 г., като през същата година броят на хартиените кредитни преводи намалява със 73% спрямо 2022 г., докато броят на инициираните електронно се увеличиха с 32%.

Една от основните причини за това е значително по-ниските такси за нареждане на кредитен превод чрез дигиталните канали на банките, която често е включена в банковите пакети, използвани от потребителите, както и удобството от използването на услугите чрез дигиталните канали.

По данни на БНБ към края на 2024 г. делът на преводите, инициирани през дигитални канали, е 76% за банковата система. Средната цена на превод през дигитален канал е 5,4 пъти по-ниска спрямо тази на инициираните на хартиен носител.

Фиг. 3. Тенденция за увеличаване на наредените електронно преводи

Източник: Асоциацията на банките в България

Данните от графиката (по-долу) показват все по-честото използване на картовите плащания, което поетапно измества плащанията в брой.

Фиг. 4. Ръст на наредените плащания с дебитни и кредитни карти

Източник: Асоциацията на банките в България

Всичко написано в този раздел на доклада до тук е вярно. Само няколко дребни но важни момента са пропуснати. А именно според статистиката на БНБ в края на всяка година спрямо края на предходната ,от 2020-а насам, броят на банкнотите, забележете броят, а не общият обем, в обръщение нараства.

Това въпреки ограниченията на КОВИД-кризата и въпреки масираните кампании в полза на безкасовите плащания. Второ не е ясно дали обемите за които се говори в доклада включват и преводите между финансовите институции, както между тях и държавата, сделките на паричния пазар и с държавни облигации. Защото ако всичко това е включено в общия кюп то силно изкривява статистиката поради факта, че тези плащания са огромен брой, за големи суми и по закон и регулации са безкасови.

Нетният доход от такси и комисиони у нас е под средния за Европейския съюз

В доклада на АББ се посочва, че при разглеждането на приходите от такси и комисиони на банките следва да се има предвид, че в тях попадат множество различни услуги, сред които инвестиционно посредничество, консултантски услуги и др.

"Анализирайки нелихвените приходи на банковата система в България или съотношението на нетния доход от такси и комисиони към нетния общ оперативен доход, то нивото в България е под средното за ЕС и еврозоната. Към края на 2024 г. по данни на ЕБО, средното ниво в Европа е 28,1% при 20,6% за България (на база данни на БНБ)", пишат експертите на Асоциацията.

Всичко това е вярно и е проверимо. Но пак липсват два малки ни важни детайла.

Първият са данните за други държави от Еврозоната като големите играчи Германия, Франция Италия, Холандия и Белгия, както и за по-малките като Гърция, Малта, Кипър и прибалтийските страни. Тези данни трябва да ги има за пълнота на картината.

И второ какъв е годишния обем на трансферите, при които банковите сектори в отделните страни от Еврозоната реализират своите брутни и нетни приходи от такси и комисионни.

Последното е важно за да се види дали въпросните по-високи или по-ниски средни нива са следствие на обеми или на ниво на таксите и комисионните.