Брюксел е дал позволение страната ни да дострои Околовръстния път на София с еврофондове от новия бюджет до 2020 г., съобщава кореспондентът на БНР в белгийската столица.

Въпреки закъснението миналата година, Северната скоростна тангента и други отсечки от Околовръстното шосе да се довършат за сметка на фондовете, е решила Европейската комисия.

Това ще стане с 37,7 млн. евро. Те ще бъдат от новия бюджет до 2020 г., вместо от стария за периода 2007-2013 година. Това ще позволи на строителите да не се плаща от държавната хазна. Освен това тези пари ще отидат за инфраструктура, която би трябвало да е готова, вместо за нови транспортни проекти.

Припомняме, че строежът на Северната тангента се забави заради съдебни процедури за отчуждаване на земите, както и на проблеми с обществените поръчки.

Изливат в София 238 млн.лв. европари, започва обновяване на парк Заимов и Западен парк

Изливат в София 238 млн.лв. европари, започва обновяване на парк Заимов и Западен парк

Парите за за модернизация на градската си среда

От Еврокомисията сме получили зелена светлина и за финансирането на третия лъч на метрото с 368 милиона евро. Плащанията за всички проекти обаче все още са блокирани. Те ще бъдат отблокирани, след като правителството изпълни редица технически условия. Със свое решение комисарят по регионалното развитие Корина Крецу е одобрила 80 на сто от финансирането на този лъч.

8-месечен е срокът, в който страната ни трябва да изпълни редица предварителни условия за реформи, с които се е ангажирала. Това е необходимо, за да получи реално одобрените средства за новия финансов период, обясни говорителят на комисията Якуб Адамович. Той подчерта, че всички проекти трябва да отговарят на стриктни финансови критерии. Преди 31 декември ЕК трябва на направи проверки за изискванията. Ако те не бъдат изпълнени, парите няма да бъдат изплатени.

По-прозрачни критерии за тръжните процедури, ясни графици за изпълнение на проектите, употреба на финансови инструменти за привличане на частен капитал, реформи във водния сектор, критерии за иновативност и други са сред изискванията.

Адамович подчерта, че комисията иска да се увери, че възможностите за нередности са ограничени.

Проектът „Разширение на метрото в София, линия 3, етап I, бул „Владимир Вазов“ — Център — ул. „Житница“ има за цел да се изгради нов лъч на метрото от почти 8 км, както и осем нови метростанции.

Целта на този проект е да се свържат жилищните квартали „Сухата река”, „Хаджи Димитър”, „Красно село”, „Славия”, „Белите брези”, „Лагера” и „Хиподрума” с центъра на София.

С линия 3 също ще може да се стига и до жилищни квартали „Люлин”, „Младост”, „Обеля”, „Надежда”, „Лозенец” и „Дружба”, като се прави връзка с линии 1 и 2.

20 метровлака, които да обслужват линията, се покриват също от инвестицията.

Проектът попада в категория „голям проект“, когато общите инвестиции са на стойност над 50 млн. евро. Той подлежи на специфично решение от Европейската комисия. На одобрение на национално или регионално равнище подлежат по-малките проекти, които получават европейско финансиране.

Софийското метро е един от най-добрите примери за това как средствата от европейския бюджет помагат на хората да живеят по-добре. Това заявява зам.-председателят на Европейската комисия с ресор „Бюджет и човешки ресурс” Кристалина Георгиева, съобщават от Европейската комисия.

Георгиева подчертава, че ползите са много. Третата линия на метрото ще направи придвижването на софиянци и гостите на столицата по-лесно и бързо, строителните работи създават работни места, а местните компании трупат ценен опит. Кристалина Георгиева пожелава успех на метрото и посочва, че ще се радва на още много такива добри проекти в България.

От своя страна комисарят по въпросите на регионалната политика Корина Крецу заявява, че привлекателността на градовете, предприятията и туризма се подобрява благодарение на системите за обществен транспорт, които щадят околната среда. С тези системи за транспорт се насърчава конкурентоспособността на местната икономика и се повишава качеството на живот, смята Крецу.

Това, по думите й, показвало осезаемото положително въздействие на инвестициите по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове в България.