Проблемните сфери за българската икономика са увеличението на разходите за труд, бързо растящите цени на имотите и спадът в нивото на чуждестранни инвестиции.
Това са част от констатациите за страната ни в доклада за механизма за предупреждение за 2018 година на Европейската комисия (ЕК). Докладът следи за макроикономически дисбаланси в страните членки.
Според есенния пакет на европейския семестър за България трите споменати по-горе индикатора не отговарят на необходимите изисквания.
Анализът в доклада за механизма за предупреждение се основава на анализ на 14 водещи показателя за икономиката на страните членки.
На предходната процедура за проверка беше установено, че 13 държави членки са засегнати от макроикономически дисбаланси и по подразбиране ще бъдат подложени на задълбочен преглед през 2019 г. Тези държави са България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Франция, Хърватия и Швеция, Гърция и Румъния.
В предишния доклад от март тази година за страната ни отчетените дисбаланси бяха най-вече свързани с финансовия сектор, високата задлъжнялост и необслужваните заеми в корпоративния сектор.
Настоящият доклад потвърждава опасенията на редица експерти у нас за диспропорционално поскъпване на имотите, бързото увеличаване на заплатите, както и ниското ниво на преки чуждестранни инвестиции.
Поскъпване на труда, изпреварващо ръста на продуктивността
Разходите за труд на единица продукция се ускоряват в повечето държави-членки. Ръсът през последните години е особено голям в България, Естония, Латвия и Литва. Всички те са преминали допустимата граница, посочват от Комисията. През 2017 г. ускоренията от по-ранни години се открояват ясно в България и Румъния, а в по-малка степен и Чехия, Люксембург, Чехия и Словакия.
Видимо е, че Румъния и България са двете страни с най-голямо поскъпване на разходите за труд през миналата година и това е притеснително, защото при сегашното достигане на максимална заетост и минимална безработица увеличенията на заплатите са резултат от недостига на работна ръка за бизнеса, а не от повишената продуктивност.
Увеличения на цените на имотите
В редица държави, включително Дания, Люксембург, Швеция и Обединеното кралство, се наблюдава надценяване на жилищата, което е съпроводено с високите нива на дълга на домакинствата. В Холандия например има много висок дълг на домакинствата. Ръстът на ипотечните кредити през 2017 г. беше особено бърз (над 5% спрямо предходната година) в Австрия, Белгия, България, Чехия, Естония, Франция, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Румъния и Словакия, пише във вчерашния доклад на Комисията.
В България увеличение се наблюдава при цените на имотите, позитивна динамика има и при строителството и ипотечните кредити. Още няма силни признаци за притеснителна надценка, но сегашното развитие при пазара на имоти изисква засилено наблюдение на процесите, пише ЕК.
*Надценката или разликата между предлаганата цена и реалната стойност се определя като средна стойност от три показателя: разликите на съотношенията цена-към доходи и цена-към-отдаване под наем спрямо техните дългосрочни средни стойности, както и резултатите от основен модел на оценка на надценката на Комисията.
Нетна международна инвестиционна позиция
Страната ни спада в категорията на страните с умерено негативна нетна международна инвестиционна позиция, под препоръчителния праг, подобно на Хърватия, Унгария, Латвия, Литва. Падането под нормата за тях често се дължи на нивото на входящи преки чуждестранни инвестиции. По отношение на лошата ни нетна инвестиционна позиция, Комисията обяснява в секцията за страната ни, че тя се дължи основно конкретно точно на това.
Притеснителни за ЕК в България, въпреки не над допустимите граници, продължават да са високите нива на корпоративна задлъжнялост и необслужвани кредити (има значително подобрение последните години при кредитите, но стойностите за България от 11% от всички отдадени кредити, продължават да са 3 пъти над средното за ЕС).
USD
CHF
EUR
GBP
