Централната банка на България продължава с усилената нормотворческа работа по плана за въвеждане на еврото у нас. Друг е въпросът, че каквито и да е усилия БНБ да прилага в подготовката на закони, наредби и други документи, те не са гаранция, че ще получим покана да се присъединим към Еврозоната. Така или иначе цялата тази високоекспертна и обемна работа по подготовката на пакета от документи трябва да се свърши и БНБ я върши.
Венецът на въпросната дейност е проектозаконът за БНБ, който при влизането в Еврозоната автоматично трябва да замени сега действащия Закон за БНБ, в който са имплементирани всички правни норми, регламентиращи фиксирането на лева към еврото и функционирането на Валутния борд, който вече 26 години и половина пази спестяванията на гражданите от обезценка вследствие на погрешни фискални и икономически политики. След евентуалното влизане на България в Еврозоната тази защита ще изчезне, защото за стабилността на еврото и неговата покупателна способност се грижи ЕЦБ.
Когато се променят закони, засягащи централните банки на страните в ЕС, по тях задължително се иска становище на ЕЦБ. Особено в случаите, когато тези нормативни актове дори и косвено засягат регулаторните ѝ, паричните ѝ и платежни отговорности. По тази причина БНБ е поискала становище от ЕЦБ по подготвения от нея проектозакон. Тук трябва да кажем, че БНБ няма законодателна инициатива и по процедура въпросният проект ще трябва да бъде приет от Министерския съвет, който да го внесе за разглеждане и гласуване в Народното събрание. Тези административни детайли обаче не променят факта, че проектозаконът е правен именно в БНБ, защото няма друга структура, която компетентно може да изработи такъв сложен документ. Документ, в който е важен всеки детайл и това става ясно от писмото на ЕЦБ, с което тя дава на БНБ своето становище по проектозакона.
Както става ясно от официалното съобщение на БНБ, в писмото си до нея ЕЦБ като цяло приветства, с други думи одобрява представения ѝ законопроект. С удовлетворение се акцентира на факта, че в него е заложен принципът на директно позоваване на нормите на приложимото спрямо централните банки от Еврозоната европейско право, вместо те да се възпроизвеждат в националните правни документи.
"ЕЦБ приветства използваната в законопроекта техника да се избягва възпроизвеждането на пряко приложимите разпоредби от правото на Съюза, а вместо това, където е уместно, да се включват препратки към тях. Във връзка с това следва да се отбележи, че възпроизвеждането в национална разпоредба на разпоредба от правото на Съюза, която е пряко приложима в правния ред на държавата членка, може да създаде несигурност както по отношение на правното естество и произхода на приложимите разпоредби, така и по отношение на датата на влизането им в сила", се казва в писмото на ЕЦБ.
Обръщаме внимание на тези детайли, защото при разглеждането на проектозакона в Народното събрание не е изключено някои депутати да се опитат да творят върху част от текстовете на законопроекта. Разбира се, никой не отрича правото им на законотворчество. То е конституционно закрепено. Но отсега да е ясно, че всякакви волни съчетания по този проектозакон могат да имат увреждащ и дори разрушителен ефект върху неговата хомогенност. Особено ако става дума за вкарване на различни национални особености във функциите и правомощията на Централната банка. В този контекст е добре да цитираме още един абзац от писмото на ЕЦБ. В него се напомня следното: "Предвид хибридния статут на националните централни банки (НЦБ) в силно интегрираната структура, която авторите на Договорите са предвидили за Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Евросистемата, възпроизвеждането в националното право на разпоредба от Договорите и Устава на ЕСЦБ, която е пряко приложима в правния ред на държавата членка, може да създаде несигурност по отношение на актовете, върху които съдилищата на Съюза имат юрисдикция, или по отношение на това дали НЦБ отговаря пред националния си парламент. Това няма да е в съответствие с единната парична политика". Между другото, както става ясно от писмото, подобна неразбория е имало преди време с Централната банка на Словения.
В писмото си до БНБ Европейската централна банка прави няколко забележки, свързани със залегналите в проектозакона процедури за финансовото отчитане на различни активи, приходи и разходи на БНБ. Например, посочено е, че в проектозакона трябва да се прецизира понятието провизии за покриване на загуби, така че то да е в пълно съответствие с европейското право. Обърнато е внимание на факта, че трябва да се заложи задължителна текуща преоценка на всички държавни ценни книжа в активите на БНБ, които не се държат за целите на паричната политика, а не само златото и валутата. Като несъответстваща с европейското право, ЕЦБ посочва практиката за нетиране на печалбите и загубите от курсови разлики, която според проектозакона за БНБ е запазена. За да сме по конкретни, ще цитираме въпросния абзац от писмото на ЕЦБ.
" Чл. 57, ал. 1, второ изречение от законопроекта предвижда, че освен за целите по чл. 57, ал. 2 от законопроекта, съгласно който загубите, възникващи от промените по чл. 57, ал. 1, трябва да се погасяват със средства по специалната резервна сметка, сумите по тази сметка могат да се използват и за покриване на други загуби на БНБ. Не е ясно дали тези разпоредби съответстват на заложения в Насоки (ЕС) 2016/2249 (ЕЦБ/2016/34) принцип за недопускане на нетирането при преоценката на печалби и загуби. В този смисъл в член 15, параграф 1, буква д) от Насоки (ЕС) 2016/2249 (ЕЦБ/2016/34) се пояснява, че не се допуска нетиране на нереализирани загуби за която и да е ценна книга, валута или злато с нереализирани печалби в други ценни книжа, валути или злато", пише ЕЦБ.
Освен това са отправени препоръки по отношение на текстовете, третиращи паричната единица и нейните подразделения, на регламентацията за изтегляне от обръщение и унищожаване на негодните евробанкноти и монети и на обработката на банкноти и монети от банките и небанкови финансови институции
USD
CHF
EUR
GBP
