По време на парламентарната процедура за избор на управител на БНБ управителят на Централната банка Димитър Радев, още преди да бъде преизбран за гуверньор с нов шестгодишен мандат, информира народните представители, за предстоящи значителни промени в законите регулиращи БНБ и банковите услуги във връзка с подготовката за приемане на еврото.

Трябва да се знае, че самата БНБ няма законодателна инициатива, но на практика нейните експерти подготвят всички промени в регулиращите дейността й нормативни актове и през Министерството на финансите, чрез Министерския съвет ги внасят за разглеждане и гласуване в Народното събрание. Това е така защото винаги става дума за много специфична материя, която освен всичко друго трябва да бъде съгласувана и с ЕЦБ. Още повече когато тези проектозакони засягат подготовката за влизане в Еврозоната (ако и когато ни поканят).

Вече факт приключването на първата съгласувателна процедура по един такъв законопроект. БНБ обяви официално, че е получила становище от ЕЦБ по проектозакона за изменение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Законопроектът има за цел да осигури гладкото въвеждане на еврото в България в областта на платежните услуги и платежните системи, както и улесняване на упражняването на платежен надзор. "Предвижда се законопроектът, в частта относно въвеждане на еврото в България, да влезе в сила на датата на въвеждане на еврото в България. В своето становище ЕЦБ приветства целта на законопроекта, както и навременното прилагане на необходимите мерки във връзка с това", се казва в прессъобщението на нашата Централна банка.

От публикуваното становище на ЕЦБ става ясно, че с влизането на България в Еврозоната в страната ще спре да работи поддържаната от БНБ система за брутен сетълмент в реално време - RINGS, чрез която се извършват незабавни плащания в национална валута за над 100 лева. Това се прави, защото, ако бъде въведено еврото у нас, то ще стане националната ни валута. А брутният сетълмент с него се извършва през системата на ЕЦБ наречена TARGET 2 на която БНБ е член от 2010-а.

Тук има два важни момента, които трябва да получат своите ясни и задълбочени отговори по време на обсъждането на проектозакона в Народното събрание, за да бъдат пресечени възможни спекулации.

На първо място в становището на ЕЦБ по проектозакона пише следното: "Със законопроекта се предлага да се заменят редица посочвания на българския лев в Закона за платежните услуги и платежните системи с посочвания на еврото при курс два български лева за едно евро. В съответствие с това със законопроекта се предлага посочванията на 500 милиона, 200 милиона, 20 милиона, 10 милиона, 2 милиона, 250 000, 100 000, 40 000, 600 и 100 лева да бъдат заменени съответно с 250 милиона, 100 милиона, 10 милиона, 5 милиона, 1 милион, 125 000, 50 000, 20 000, 300 и 50 евро".

Сигурно ще има хора, които веднага ще си спомнят, че има парламентарни решения (а те са със силата на закон), които задължават БНБ и Министерството на финансите да преговарят за влизане то на България в Еврозоната единствено и само ако курсът на замяна лева към еврото стане при сегашния фиксинг от 1.95583 лева за 1 евро. Всякакви отклонения от него са недопустими.

И тук изведнъж в законов акт ни се предлага замяна на стойности в лева към евро по курс 2 лева за 1 евро. За какво става дума? Става дума, че в закона се говори именно за стойности - на капитал, на минимален трансфер и т.н., а не за наличности, вземания и задължения. С други думи предложеното закръгляване няма да се отрази на активите на гражданите и бизнеса. Логично изглежда така. Но е добре този въпрос да бъде изяснен в детайли.

Втория важен момент, който е добре да бъде детайлно коментиран при дебатите в Народнтото събрание по проектозакона, е дали и как ще се променят таксите и комисионните след прехвърлянето на бързите разплащания от RINGS към TARGET 2. И разбира се, ако има промяна, как тя ще се отрази на таксите и комисионните на банките за крайните клиенти - гражданите и фирмите. Знаем, че темата с банковите такси и комисионни през последните няколко години стана особено болезнена за бизнеса и за хората, затова коментарите по нея във връзка с въвеждането на еврото е добре най-накрая да излязат от сферата на чисто политическите заявления от сорта на: "Влезем ли в Еврозоната ставаме част от ядрото на ЕС" и "ако не сме в Еврозоната, ще сме в Евразия" и да стъпят на професионалното поле на числовата конкретика.

Например, не е лошо да се подготви доклад, в който да се посочи, че към настоящия момент годишно в страната се извършват еди колко си междубанкови и клиентски трансфера на обща стойност еди колко си милиарда лева и евро. От всички тези трансфери банките печелят като такси и комисионни еди колко си пари - 1.76 млрд. лева за миналата година. Еди какъв си процент от тези суми е за транзакции в лева, вътре в страната, еди какъв си процент е за транзакции в евро вътре в страната. Еди какъв процент е за международни валутни трансфери и еди колко си са таксите за поддържане на сметки и на платежни устройства. С влизането на България в Еврозоната еди кои си трансфери ще отпаднат, еди кои си ще се появят, еди кои си такси ще намалеят, а еди кои си ще се увеличат. Прогнозните спестявания/или утежнявания на плащанията ще е еди колко си милиона. Това е коректният разговор в случая, а не хвърлянето в пространството на политически декларации и на откровени небивалици от сорта, че сме щели да спестим между 1 и 2 млрд. от превалутиране. Небивалици, защото такива разходи за превалутиране не съществуват като сума, а и официална статистика за тях никъде не се води.

Разглеждането на проекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и системи в Народното събрание е удобен повод за такъв професионален дебат най-малкото, защото годишно през системата RINGS преминават плащания за над 1 трилион лева като около една четвърт от тях са директни клиентски плащания.