Панически цени на олиото като през 2022 г. няма да има, уверяват от бранша

Цената на слънчогледовото олио е в пряка зависимост от цените на външните пазари. Ако те продължат да се покачват, това ще е добре за производителите ни на слънчоглед, но ще се отрази и върху крайния продукт. Това обясни председателят на Сдружението на производителите на растителни масла Яни Янев пред БНТ.

По думите му обаче няма нужда от презапасяване, защото панически цени като тези от 2022 г. няма да има. "Олиото се намира в конкурентен пазар", каза още той.

Янев посочи също, че според прогнозата от август световното производство на слънчоглед за годината ще е с около 3 милиона тона повече спрямо 2024 г. Той отбеляза, че за вътрешния пазар у нас са необходими 250 000 тона слънчоглед за производство на олио, а остатъкът е в пряка зависимост от външните пазари.

Пълен провал на реколтата от царевица и нисък добив на слънчоглед заради сушата

Качеството на пшеницата обаче е добро

Яни Янев каза още, че продукцията на големите преработвателни заводи в България е предназначена основно за износ. Предприятията работят на по-малко от 30% от капацитета си, като са подложени на сериозна конкуренция заради директния внос на рафинирано или нерафинирано олио от съседни страни. Производителите от своя страна продължават да задържат продукцията си в очакване на по-добри цени.

"Купуваме на малки партиди, по различни цени, при един падащ пазар. Земеделският производител ще изчака да продаде своята стока на по-добра цена, защото и при тях себестойността при ниските добиви заради сушата е висока", обясни Янев. Според него никой пазарен играч няма интерес от нагнетяване на цената на олиото.

Темата коментира пред общественото радио и Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). "Не вярвам да се стигне до война като преди две години с преработвателите на олио", заяви той.

Земеделците очакват загуби в тежка година с пропаднали площи и спад в добивите

Плачевна ситуация с царевицата и слънчогледа отчете председателят на Българския фермерски съюз

Проданов отбеляза, че търсене винаги ще има заради големите мощности в България и добави, че септември обикновено е най-силният месец за реализация на продуктите от слънчоглед, като тогава се очаква да започнат и масови продажби на продукцията. По думите му цената на слънчогледовото семе при потенциалните вносители като Молдова, Румъния и Украйна е по-висока спрямо тази у нас и затова няма да се стигне до масов внос. Към момента тон слънчоглед в България се продава за 850 лева. Същевременно разходите по производството достигат до 170 лева на декар с рентата.

"Реколтата е драстично надолу. Миналата година прибрахме една от най-ниските реколти за последните десет години. Тази година това ще се повтори", прогнозира Илия Проданов. Той посочи, че зърнопроизводителите правят усилия да се адаптират към новата климатична реалност. "Опитваме се да променим технологията, но има и неща, които държавата трябва да свърши: напояване, научна дейност, която в България е много слабо застъпена. При нас нещата са проба - грешка", обясни той.

КЗК проверява за споразумения за скок в цената на олиото

При данни за нарушения КЗК ще образува производство по реда на закона

Проданов каза още, че няма пряка връзка между слабата реколта и поскъпването на олиото. "Когато нашата суровина е евтина, не винаги виждаме това в магазинната мрежа и това е странно", посочи той.

Илия Проданов коментира и недостига на вода в страната, включително за напояване. Той беше категоричен, че България не е бедна на водни ресурси.

"Имаме доста реки с големи обеми, които изтичат на юг. Проблемът не е, че даваме водата, а че нямаме изградена никаква инфраструктура", заяви той. Дали даваме водата, защото нямаме инфраструктурни проекти или не правим инфраструктурни проекти, за да я даваме? За мен е второто. Водата е средство за външна политика, което не е в интерес на нашите производители, както и на консуматорите, изтъкна Проданов.