БНБ декларира, че ще спазва специалните насоки на Европейският банков регулатор (EБО), които засягат правилата и политиките на кредитните и платежни институции по отношение на идентификацията и превенцията на изпирането на пари.

Точното название е: "Насоки EBA/2021/02 съгласно член 17 и член 18, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/849 относно комплексната проверка на клиента и факторите, които кредитните и финансовите институции следва да вземат предвид при оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, свързан с индивидуални делови взаимоотношения и случайни сделки".

Във въпросният документ се обръща специално внимание на Организациите с нестопанска цел. Всъщност той е изготвен именно заради тях. Както пише в документа:

"За целите на настоящите насоки за изменение се добавя следното определение: Организация с нестопанска цел е юридическо лице, образувание или организация, която се занимава основно с набиране или изплащане на средства за дейности с благотворителна, религиозна, културна, образователна, социална или полезни за обществото цели".

При проверката на организациите с нестопанска цел (ОНЦ), които са техни клиенти, кредитните и платежните институции са длъжни да установят възможно най-детайлно няколко важни елемента. На първо място кой контролира клиента и кои са неговите действителни собственици. Във връзка с това дружествата следва да идентифицират управителите на ОНЦ или техния еквивалент, управителния ѝ орган и всяко друго лице, което има контрол или влияние над ОНЦ. За тази цел дружествата следва да се позовават на информация, например правния статут на ОНЦ, описание на управленската ѝ структура и/или списък на законния ѝ представител, или представители.

На второ място по ред, но не и по значение е задължително да се установи начина на финансиране на ОНЦ (частни дарения, държавни средства и т.н.). За тази цел дружествата следва да се позовават на информация относно донорската база, източниците на финансиране и начините за набиране на средства, например годишни доклади и финансови отчети.

Също така кредитни и платежни институции ще са длъжни да са наясно какви са целите на операциите на клиента. За тази цел дружествата следва да се позовават на информация, например целите и задачите на клиента, списък на неговите програми и свързаните с тях бюджети, дейности и предоставени услуги.

Важно е също така да има детайлна информация кои категории бенефициери се възползват от дейностите на клиента (например бежанци, правни субекти, които получават помощ чрез услугите на ОНЦ или подобни). Събраната за тази цел документация може да включва цели и задачи или документи, свързани с кампании.

Ще се изискват и данни какви операции е вероятно да бъдат поискани от ОНЦ въз основа на нейните цели и профил на дейност, включително заплащане на служители или доставчици, командировани в чужбина, както и очакваните честота, размер и географско местоназначение на тези операции. За тази цел дружествата следва да се позовават на информация, например организационни схеми, обяснения за организационната структура на ОНЦ, списък с юрисдикции, в които служителите получават заплащане, както и броя на служителите, на които се заплаща във всяка от тях.

Кредитните и платежните институции ще имат ангажимент да изискват информация къде ОНЦ осъществява своите програми и/или операции, по-специално дали извършва дейностите си само на национално равнище или в други юрисдикции, свързани с по-високи рискове от изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм, и във високорискови трети държави. За тази цел дружествата следва да се позовават на информация, например списък на всички програми, дейности и услуги, предоставяни от ОНЦ, както и списък на обслужваните от нея географски местоположения, включително седалищата и оперативните ѝ области. Дружествата следва също така да оценят дали има вероятност операциите на ОНЦ да включват извършването на плащания с институция от трета държава.