Институтът за икономическа политика (ИИП) настоява за по-добра ефективност и целесъобразност при изпълнението на проекти с европейско финансиране, както и за цялостно използване на наличните за България европейски средства за постигане на климатичните цели на ЕС в областта на климата и колоната среда.

На пресконференция на института бяха представени добри практики, проблеми и препоръки с фокус върху проекти в сферата на климата и околната среда. Информация за пресконференцията беше разпространена от БТА. Тя е част от проект, който се осъществява от Институт за икономическа политика в партньорство с девет организации от осем държави в Централна и Източна Европа и с подкрепата на European Climate Initiative (EUKI).

Според организацията темата е важна за страната ни, защото тя е най-енергоемката икономика в Европейския съюз (ЕС), като изразходва 3.6 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) от средния енергиен разход в ЕС. Освен това България е най-въглеродно интензивната държава членка на Евросъюза с интензитет на емисиите на парникови газове 4.3 пъти по-висок от средното за ЕС ниво. Страната ни е и най-ресурсоемката икономика в ЕС, изразходвайки 6.8 пъти повече суровини за производство на единица БВП от средния суровинен разход в Европейския съюз. България също така е на последното място в ЕС в прилагането на принципа на кръгова икономика и внедряване на екоиновационни дейности според европейския екоиновационен индекс. Срещу страната ни в има блозо 20 висящи процедури в Съда на ЕС, свързани с околната среда, включително относно сектори, касаещи качеството на атмосферния въздух, "Натура 2000" и проблеми с отпадъците.

Постоянна комисия по еврофондовете предлагат Борисов, Пеевски и Атанас Атанасов

Постоянна комисия по еврофондовете предлагат Борисов, Пеевски и Атанас Атанасов

Както обяви по-рано лидерът на ГЕРБ

От Института за икономическа политика обясняват, че европейските средства са важни за България, защото обемът им е значителен, като някои от източноевропейските държави финансирането от ЕС достига до близо 80% от всички публични инвестиции. Предвидените за България безвъзмездни средства също са съществени - 11,1 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), 19,2 млрд. лв. по оперативни програми за периода 2021 - 2027 г., 2,5 млрд. лв. по Механизма за справедлив преход и др. Поради натрупания забавяния и ограниченото време обаче нараства рискът да не бъде усвоен предвиденият за България ресурс или да бъде частичното усвоен с нецелесъобразни, неефективни проекти. От ИИП отбелязват, че неизпозлването на наличния ресурс не отменя изпълнението на националните ангажименти в сферата на климата и околната среда и поставя под въпрос финансовото обезпечение на тяхното изпълнение, а това може да наложи изпълнението на поетите ангажименти да бъде финансирано с национални средства чрез преразпределяне от други сфери, вдигане на данъци или поемане на нови дългове.

В интерес на България е да бъдат завършени започнатите проекти преди отмяна на бюджетните кредити

В интерес на България е да бъдат завършени започнатите проекти преди отмяна на бюджетните кредити

Това заяви председателят на Комисията по регионално развитие на ЕП Юнус Омаржи

От Института за икономическа политика посочват кои са основните проблемни сфери в България и държавите от Централна и Източна Европа:

  1. По-голямата част от законодателството на ЕС е транспонирано, но са налице недостатъци в прилагането му.
  2. Средствата от ЕС често се харчат неефективно с възприятието, че това са лесни средства, които са на разположение под формата на грантове.
  3. След приключване на финансирането от ЕС, често не са налични ресурси за поддръжка на изграденото.
  4. Средствата от ЕС са използвани за създаване на нови, но понякога ненужни обекти и инфраструктура.
  5. Липсват достатъчно реални възможности за обществено участие в планирането и изпълнението на проекти със средства от ЕС.
  6. Липса на (подходящи) индикатори за изпълнение и оценка.
  7. Някои национални политики и мерки, както и националното финансиране понякога са в противоречие с целите, за които е осигурено финансиране от ЕС.
  8. Финансирането от ЕС води до изкривяване на някои пазaрни процеси.
  9. Липса на ефективна комуникация от страна на Европейската комисия.
  10. Недостатъци в мониторинга и контрола при разходване на европейски средства.
ЕК одобри изменения План за възстановяване и устойчивост на България

ЕК одобри изменения План за възстановяване и устойчивост на България

Понастоящем планът е на стойност 5.7 милиарда евро

От организацията отправят и конкретни предложения и препоръки:

  1. Повишаване на капацитета на регионално и местно ниво с цел подпомагане на планирането, подготовката и изпълнението на проекти, финансирани със средства от ЕС.
  2. Намаляване на ненужните бюрократични тежести, свързани с използването на еврофондове, въведени като антикорупционни мерки, тъй като те не борят с корупцията, а в някои случаи обезсърчават общините и други заинтересовани страни да кандидатстват за европейски средства.
  3. Предоставяне на възможности за споделяне на опит между бенефициенти.
  4. Създаване на реални възможности за обществено участие в планирането и изпълнението на проекти със средства от ЕС, също с цел припознаване на дейностите.
  5. Използване на всички възможни инструменти и финансови възможности от ЕС и предотвратяване на нови загуби на европейски средства