Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година одобри правителството на днешното си заседание. С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, които са обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и принципи за управление на публичните финанси. С нея се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.
Разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините.
Отчетени са актуалните макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки, като предложените допускания за развитие на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г.
Акцентът при развитието на политиките на правителството ще бъде поставен върху области, за които след обществен дебат ще бъдат адресирани мерки в социално-икономическата сфера.
В средносрочен план приходната част на бюджета показва тенденция на намаление - от 37,2 % от БВП за 2020 г. до 36 % от БВП през 2022 г. В номинален размер приходите се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн. лв. през 2022 г.
Разходите също бележат спад от 37,2 % до 36 %.
За 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски. Окончателно решение ще бъде взето на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г.
В разчетите за разходите е отразено развитието на текущите разходни политики.
В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се очаква дефицит от 0,3 % от БВП за 2019 г. и бюджетни излишъци съответно от 0,4 % от БВП за 2020 г., 0,2 % от БВП за 2021 г. и 0,1 % от БВП за 2022 г.
Политиката в областта на данъците насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.
Подобряването на ефективността на публичните разходи при реализиране на разходните политики зависи от провеждането на секторни структурни реформи, оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.
Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Основно предизвикателство пред общините е привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на ЗПФ, за да се постигне финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.
Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството План за действие, който включва мерки съгласно намеренията на страната да се присъедини към ERM II и към Банковия съюз до юли тази година. Очаква се въвеждане на еврото да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.
Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите три години напред. За периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. Очаква се нивото на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" да продължи да намалява, движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв. годишно.
USD
CHF
EUR
GBP
