Приносът на финансовите институции за развитието на българската икономика, най-ясно се изразява чрез ръста в кредитирането. Именно заемите, които банкови и небанкови институции предоставят, както на фирмите, така и на населението са основното гориво, което поддържа развитието на бизнеса и на покупателната способност на населението, която също, чрез търговията със стоки и услуги подкрепя бизнеса.

От данните на Паричната статистика на БНБ за ноември се вижда, че приносът на кредитирането през тази година за развитието на бизнеса е от огромно значение.

"В края на ноември 2024 г. кредитите за неправителствения сектор са 102.088 млрд. лв. (51.2% от БВП) при 100.515 млрд. лв. към октомври 2024 г. (50.4% от БВП). През ноември 2024 г. те се увеличават на годишна база с 14.4% (13.8% годишно повишение през октомври 2024 година). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 119.1 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 119.1 млн. лв. (в т. ч. 0.6 млн. лв. през ноември 2024 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити",пише в Паричната статистика на БНБ.

Може ясно да се види, че ръстът не само е голям но и се ускорява. При това трябва да е ясно, че става дума за нетно нарастване на кредитите - новоотпуснати минус погасени. А брутното увеличение - само новоотпуснатите заеми е в пъти по-голямо. И всичко това при едни относително стабилно ниски лихвени равнища. Само за сравнение ще споменем, че преди дванадесет месеца този ръст е бил видимо по-нисък - 11.3 процента.

Според данните на БНБ кредитите само за фирми нарастват с 10% на годишна база през ноември 2024 г. (8.6% годишно повишение през октомври 2024 г.) и в края на месеца достигат 48.136 млрд. лв. (24.1% от БВП). Данните показват, че ръста на фирмените заеми е два пъти по малък от този за домакинствата. Това се обяснява с несигурната вътрешнополитическа среда, хаосът по отношение на държавните политики за възнагражденията, свиването на инвестиционната програма на правителството и достъпа на европейски фондове и проблемите с икономиките на основните търговски партньори на България. Въпреки това отчетеният ръст е по-висок от този през същия период на 2023-а, когато е бил 6.3 процента.

Кредитите за домакинства са 45.815 млрд. лв. (23% от БВП) в края на ноември 2024 година. Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават с 20.4% (20.6% годишно повишение през октомври 2024 година). В края на ноември 2024 г. жилищните кредити са 24.629 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26.3% (26.5% годишно увеличение през октомври 2024 година). Потребителските кредити възлизат на 19.329 млрд. лв. и се увеличават с 14.8% спрямо ноември 2023 г. (15% годишно повишение през октомври 2024 година). На годишна база другите кредити10 нарастват с 21.5% (19.2% годишно повишение през октомври 2024 г.), като достигат 484.8 млн. лева. Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 16.2% на годишна база през ноември 2024 г. (14.8% годишно повишение през октомври 2024 г.) и в края на месеца са 538.6 млн. лева.

Заемите да домакинства отбелязват много голям годишен ръст, но се вижда, че на месечна база - спрямо октомври, той се охлажда. Сравнителните данни показват, че ръста е аналогичен на този от същия период на 2023-а, но тогава е имало тенденция за увеличението му. Не е изключено отчетеното в момента задържане на ръста на кредитите за населението да премине към постепенно свиване на нивата на покачване, особено ако вътрешната конюнктура доведе до несигурност в доходите и нарастване на проблемите с обслужването на задълженията на определени социални и професионални групи от населението.

Евентуални законови промени водещи до ограничаване на потенциала на кредитните институции да предоставят заеми също би свило нетния финансов поток, който те осигуряват за бизнеса и гражданите. Освен това би го и оскъпил и то съществено. Подобни тенденции ще намалят значително потенциала за растеж на българската икономика, който и без това е под сериозна заплаха заради проблемите за усвояване на европейските фондове.

Повече от 120 000 младежи не могат да връщат дълговете си

Повече от 120 000 младежи не могат да връщат дълговете си

Длъжниците са предимно лица до 30-годишна възраст