Подкрепата за компаниите и домакинствата не трябва да бъде оттегляна, докато не бъде победена пандемията. Това каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в програмната си реч пред парламентарната конференция на ЕС. В нея тя заяви, че постепенното оттегляне трябва да следва, а не да предшества трайния изход от здравната криза.

"Това е от значение във вътрешен план, но би имало и редица странични ефекти — преждевременното затягане на политиката в момент, в който най-тежко засегнатите икономики все още са силно уязвими, би задълбочило различията между страните".

Според Георгиева, въпреки че моментът не е подходящ за оттегляне на подкрепата, именно сега е моментът за целенасочени действия за укрепване на правните режими и процедури по несъстоятелност. "Солидната подкрепа през 2020 г. доведе до по-малък от средния брой фалити. С намаляването на подкрепата и ускоряването на структурните промени рискът от непогасяване на задълженията ще нарасне. Режимите за несъстоятелност и по-силният акцент върху дялово финансиране биха могли да предотвратят нарастването на необслужваните дългове и масовите фалити", коментира управляващият директор на МВФ.

Георгиева специално отбеляза бързата реакция на ЕЦБ и на всички правителства на държавите—членки на ЕС за предоставянето на солидна фискална подкрепа от над 3 трилиона евро на фирмите и домакинствата, включително чрез схеми за запазване на заетостта, които са подпомогнали над 54 милиона работещи.

Кристалина Георгиева: Богатите държави да предоставят ресурси на бедните

Кристалина Георгиева: Богатите държави да предоставят ресурси на бедните

Твърде голямото разминаване води до социални вълнения, според МВФ

За 2021-а прогнозата на МВФ е, че ръстът на световната икономика ще бъде 5.5 процента, а икономиката на ЕС - 4.2 процента. Но от международната финансова институция отчитат, че заради кризата се наблюдава задълбочаване на пропастта в развитието на богатите и по-бедните страни.

"Прогнозите ни сочат, че към края на 2022 г. доходите на глава от населението в страните с възникващи пазари в Централна и Източна Европа ще бъдат с 3.8 процента по-ниски спрямо тези, които прогнозирахме преди началото на кризата, спрямо понижение от само 1.3 процента в страните от ЕС с развити икономики, т.е. отрицателното въздействие ще бъде почти три пъти по-високо и допълнително ще забави темпа на конвергенция.

Наблюдаваме и все по-ясно изразено разминаване в рамките на отделните страни под формата на нарастващо неравенство.

Регионите с по-ниско БВП на глава от населението влязоха в кризата с по-ниска производителност, по-големи сектори с производства, изискващи близък контакт, и по-малко работни места, които позволяват работа от разстояние, поради което бяха засегнати в много по-голяма степен. Бяха загубени милиони работни места, като сред най-потърпевшите са младите хора и жените, особено тези с ниски доходи и спестявания", твърди Кристалина Георгиева.

Кристалина Георгиева очаква влошаване на стандарта на живот

Кристалина Георгиева очаква влошаване на стандарта на живот

Препоръчва да се поддържат фирмите и домакинствата, но България се справя добре "за щастие на българските граждани"

Според управляващия директор на МВФ Европа може да ускори и реформите за преодоляване на трайните структурни предизвикателства, пред които е изправена. Инициативата на Следващо поколение ЕС би могла да бъде повече от катализатор на икономическа трансформация: тя е предшественик на нови, споделени финансови инструменти, които да допълнят единната парична политика на ЕЦБ. Георгиева смята, че ЕС може да предприеме допълнителни стъпки към изграждането на банков и капиталов съюз, който да насърчава растежа и интеграцията. А усилията за реформа на международната система за корпоративно данъчно облагане и пригаждането й към новата цифрова ера може да повиши приходите и да намали неравенството.

Управляващият директор на МВФ акцентира, че най-важно в дългосрочен план е да бъде даден тласък на структурните промени към цифровизация и позеленяване на икономиката, ускорявайки хода на конвергенцията в Европа.

"Задължително условие за това са съгласуваните усилия за инвестиции в зелена инфраструктура. Анализите ни сочат, че това може да повиши световния БВП с над 0.7 процента годишно в рамките на период от 15 години, създавайки милиони работни места. Ценообразуването на въглеродните емисии може да подобри фискалните баланси, да канализира инвестиции в зелените сектори на икономиката и да доведе до значително намаляване на емисиите. Разширяването на достъпа до високоскоростен интернет в селските и отдалечените региони ще повиши производителността. Разходите за образование и програми за обучение на работното място ще изградят необходимите умения за ерата на цифровата и зелената икономика", убедена е Кристалина Георгиева.