Лихвените аномалии на българския пазар продължават

Кредитният пазар у нас създава илюзията, че България е страната на чудесата. В държава като нашата, където и бизнес, и население масово се оплакват, че едва свързват двата края, а политиците и синдикатите издигат този плач като знаме за належащи (според тях) промени във фискалната, социалната и каквато се сетите още политика, фирмите и населението се радват на може би едни от най-ниските лихви по кредитите в сравнение с повечето държави от Еврозоната.

И за да не бъдем голословни в тези свои твърдения, ще се позовем на последните данни на БНБ.

Според лихвената статистика на централната ни банка: "През април 2023 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0.06 пр. п. до 3.70%, а по тези над 1 млн. евро намалява с 0.38 пр. п. до 3.29%. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се повишава с 0.14 пр. п. до 4.82%, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0.80 пр. п. до 5.64%. През април 2023 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове нараства с 0.12 пр. п. до 3.01%, а по овърдрафта в евро - с 0.30 пр. п. до 4.58%"

ЕЦБ попари надеждите за скорошно намаляване на лихвите

Най-рано през септември ще може да се прецени дали предишните мерки са били ефективни

Вярно е, че има държави като Нидерландия, Испания и Франция, където тя е съответно 3.31%, 3.54% и 3.61% годишно, но в другата крайност са държави като Германия, Латвия и Литва с над 5% годишно. За Гърция въобще и дума не отваряме. А по-важното е, че в нито една страна от Еврозоната овърдрафтът за фирмите не е толкова евтин, колкото за българските компании в лева. Ще припомним - за тези заеми в национална валута средната лихва е 3.01 процента.

При заемите до и над 1 млн. евро картинката е подобна. Средната лихва в Еврозоната за различните като групи и като срочност заеми се колебае от 4.06% до 4.83% годишно, но за ред страни като Ирландия, Латвия и Естония по много от групите фирмени заеми тази лихва надхвърля 6% и дори 7% годишно. А страните, в които средните лихви се доближават до нашите, ниски цени на корпоративните заеми са изключение.

А статистиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за март 2023-а (за април данни все още няма) показва, че в края месеца средната лихва по овърдрафта в Еврозоната е 4.12%.

Българският кредитен пазар продължава да поддържа нелогично ниски лихви

Банките съзнателно приемат инфлацията да обезценява активите им

Що се отнася до жилищното кредитиране, лихвите по него у нас са такива, че за много граждани на Еврозоната подобни нива в момента са недостижим блян. Според БНБ за април 2023-а: "При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент се понижава с 0.08 пр. п. до 2.54%, а ГПР по тези кредити - с 0.06 пр. п. до 2.80%." В Еврозоната в това отношение по-добра от нас е единствено Малта със средна лихва от 2.38% и наравно с нас е Франция със средна лихва 2.56% годишно, както и Хърватска - с 2.99%. Всички останали са над 3.4%, а някои държави като Литва и Латвия гравитират около 5% лихва годишно. Повечето страни, в това число Белгия, Нидерландия, Ирландия и Германия, средната лихва по жилищните заеми е над 4% годишно.

При всички тези данни е особено изкушение да коментираме аргументите на редица икономисти, финансисти и политици у нас, че влизането на България в Еврозоната ще доведе до поевтиняване на кредитите. Но ще се въздържим. Ясно е, че сегашното ниво на лихвите у нас е невероятна аномалия, която не отразява реалното ниво на риска при кредитирането, както за бизнеса, така и за гражданите. Не може това ниво да е под това на държавата, в която живеят и работят кредитополучателите, още повече - да е под нивото на Еврозоната и на САЩ. И, както при всяка финансова аномалия, изчистването й вероятно ще е доста болезнено. Нищо чудно в близко бъдеще - между 6 и 12 месеца, да станем свидетели на удвояване на лихвените нива по левовите заеми у нас и на увеличението с 50% на тези в евро. Това ще доведе до влизане на цените на кредитите у нас в рамките на закономерността, но един такъв процес безспорно ще е много болезнен - и за кредитополучателите, и за кредиторите.