Кредитният пазар у нас създава илюзията, че България е страната на чудесата. В държава като нашата, където и бизнес, и население масово се оплакват, че едва свързват двата края, а политиците и синдикатите издигат този плач като знаме за належащи (според тях) промени във фискалната, социалната и каквато се сетите още политика, фирмите и населението се радват на може би едни от най-ниските лихви по кредитите в сравнение с повечето държави от Еврозоната.

И за да не бъдем голословни в тези свои твърдения, ще се позовем на последните данни на БНБ.

Според лихвената статистика на централната ни банка: "През април 2023 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0.06 пр. п. до 3.70%, а по тези над 1 млн. евро намалява с 0.38 пр. п. до 3.29%. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, се повишава с 0.14 пр. п. до 4.82%, а по кредитите над 1 млн. евро - с 0.80 пр. п. до 5.64%. През април 2023 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове нараства с 0.12 пр. п. до 3.01%, а по овърдрафта в евро - с 0.30 пр. п. до 4.58%"

ЕЦБ попари надеждите за скорошно намаляване на лихвите

ЕЦБ попари надеждите за скорошно намаляване на лихвите

Най-рано през септември ще може да се прецени дали предишните мерки са били ефективни

Вярно е, че има държави като Нидерландия, Испания и Франция, където тя е съответно 3.31%, 3.54% и 3.61% годишно, но в другата крайност са държави като Германия, Латвия и Литва с над 5% годишно. За Гърция въобще и дума не отваряме. А по-важното е, че в нито една страна от Еврозоната овърдрафтът за фирмите не е толкова евтин, колкото за българските компании в лева. Ще припомним - за тези заеми в национална валута средната лихва е 3.01 процента.

При заемите до и над 1 млн. евро картинката е подобна. Средната лихва в Еврозоната за различните като групи и като срочност заеми се колебае от 4.06% до 4.83% годишно, но за ред страни като Ирландия, Латвия и Естония по много от групите фирмени заеми тази лихва надхвърля 6% и дори 7% годишно. А страните, в които средните лихви се доближават до нашите, ниски цени на корпоративните заеми са изключение.

А статистиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за март 2023-а (за април данни все още няма) показва, че в края месеца средната лихва по овърдрафта в Еврозоната е 4.12%.

Българският кредитен пазар продължава да поддържа нелогично ниски лихви

Българският кредитен пазар продължава да поддържа нелогично ниски лихви

Банките съзнателно приемат инфлацията да обезценява активите им

Що се отнася до жилищното кредитиране, лихвите по него у нас са такива, че за много граждани на Еврозоната подобни нива в момента са недостижим блян. Според БНБ за април 2023-а: "При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент се понижава с 0.08 пр. п. до 2.54%, а ГПР по тези кредити - с 0.06 пр. п. до 2.80%." В Еврозоната в това отношение по-добра от нас е единствено Малта със средна лихва от 2.38% и наравно с нас е Франция със средна лихва 2.56% годишно, както и Хърватска - с 2.99%. Всички останали са над 3.4%, а някои държави като Литва и Латвия гравитират около 5% лихва годишно. Повечето страни, в това число Белгия, Нидерландия, Ирландия и Германия, средната лихва по жилищните заеми е над 4% годишно.

При всички тези данни е особено изкушение да коментираме аргументите на редица икономисти, финансисти и политици у нас, че влизането на България в Еврозоната ще доведе до поевтиняване на кредитите. Но ще се въздържим. Ясно е, че сегашното ниво на лихвите у нас е невероятна аномалия, която не отразява реалното ниво на риска при кредитирането, както за бизнеса, така и за гражданите. Не може това ниво да е под това на държавата, в която живеят и работят кредитополучателите, още повече - да е под нивото на Еврозоната и на САЩ. И, както при всяка финансова аномалия, изчистването й вероятно ще е доста болезнено. Нищо чудно в близко бъдеще - между 6 и 12 месеца, да станем свидетели на удвояване на лихвените нива по левовите заеми у нас и на увеличението с 50% на тези в евро. Това ще доведе до влизане на цените на кредитите у нас в рамките на закономерността, но един такъв процес безспорно ще е много болезнен - и за кредитополучателите, и за кредиторите.