Темата за лихвите бе една от основните през 2023-а и ще остане в центъра на вниманието през 2024-а. Истината е, че лихвите, които са основната компонента в цената на кредита и единствен източник на доходност при депозитите, през цялата 2023-а вървяха нагоре. Изключение имаше единствено при лихвите по жилищни кредити.

Публикуваната наскоро статистика на БНБ  показва следните данни. В края на 2022-а средната лихва по заемите за фирми в левове до 1 млн. евро е била 3.24% , а в края на 2023-а - 4.21%, или тук имаме средногодишен ръст от близо 1 процентен пункт. При заемите в левове за компаниите над 1 млн. евро този ръст е сравнително доста по-висок - 1.68 процентни пункта, като при тях средната лихва в края на 2023-а според статистиката на БНБ достига 4.74 процента. Така погледнати тези изменения изглеждат незначителни, но като ръст - близо 30% за заемите в левове до 1 млн. евро и близо 55% за заемите над 1 млн. евро, увеличението е впечатляващо. Не е шега работа, когато обслужването на един заем от 20 млн. лева за една година нарасне с около 55 процента. Това влияе и на нетните парични потоци, и на ликвидността на длъжника.

Все още не говорим за застрашителни темпове на оскъпяването на левовите кредити за бизнеса, защото средните лихвени нива в края на 2023-а остават около базовите лихви на ЕЦБ. В този смисъл шегата, че българския бизнес носи не по-голям кредитен риск от ризка на ЕЦБ е напълно актуална. Факт е, че при кредитите в левове българският бизнес все още се финансира по евтино отколкото фирмите в повечето държави от еврозоната. Според статистиката на ЕЦБ (последната е за ноември 2023-а) средният лихвен процент за корпоративни заеми е 5.18%, като с по-нисък среден лихвен процент от България са само Люксембург, Нидерландия, Малта и Латвия. Във всички останали държави членки - средната лихва е по-висока от тази за корпоративните заеми в левове в България, като в Хърватска тя е 5.17%, също толкова е в Германия, а в Гърция, в Ирландия, в Словакия, в Литва и в Естония надхвърля 6% годишно.

Логично е да предположим, че цената на левовите кредити както за фирмите, така и за гражданите се влияе предимно от привлечения, съответно от фирмите и от населението, паричен ресурс в национална валута. За фирмите доходността по левовите депозити през 2023-а е нараснала забележимо. Средната лихва по левовите депозити на нефинансови предприятия, според статистиката на БНБ, за една година се е покачила в пъти - с 1.82 процентни пункта (над 4 пъти), от 0.43% в края на 2022-а до 2.25% в края на 2023-а.

Ситуацията при заемите за фирмите в евро е малко по-различна. Те са по-скъпи от тези в левове и причината е, че лихвите по тях са завързани предимно за тримесечния и за шестмесечния европейски междубанков лихвен процент (EURIBOR). А тези два индекса през 2023-а са нараснали с 1.759 процентни пункта - от 2.132% в края на 2022-а, до 3.893% за три месечния EURIBOR, и с 1.219 пр. пункта - от 2.703% в края на 2022-а, до 3.922% в края на 2023-а за шестмесечният EURIBOR.

Съответно се повишава и средната цена на кредити за фирмите у нас в евро. За заеми до 1 млн. евро в общоевропейската валута за една годината средната лихва се е увеличила с 1.56 процентни пункта - от 3.98% в края на 2022-а, до 5.53% в края на 2023-а. З а заемите в евровалута над 1 млн. евро средната лихва у нас се е увеличила с 1.97 процентни пункта - от 3.91% в края на 2022-а до 5.88% в края на 2023-а. От тези данни се вижда, че по еврокредити за фирми ние сме близо до горната граница според данните за Еврозоната по държави. Тук не бива да се правят спекулации как влизането в Еврозоната ще се отрази на цената на кредита у нас. Отговорът е, че при равни други условия отражението би трябвало да е неутрално при поддържане на висока ликвидност за сметка на вътрешен ресурс и при контролиране на бизнесрисковете в икономиката.

Впрочем както при левите, така и по евродепозитите за фирми има впечатляващ (в пъти) ръст на доходността, разбира се заради ниската база, от която той тръгва. За една година средната лихва по евродепозитите за фирми у нас се е увеличила с 2.41 проценти пункта (над 5 пъти) - от 0.47% в края на 2022-а до 2.88% в края на 2023-а.

По отношение на кредитирането и депозитите за граждани там нещата от доста време изглеждат като някаква странна аномалия, но имат своето логично обяснение. На първо място за жилищните кредити. Тяхната цена и като средна лихва и като годишен процент на разходите (ГПР) не само, че не расте през годината, но дори отбелязва лек спад. Средната лиха за една година е намаляла с 0.05 процентни пункта - от 2.63% в края на 2022-а до 2.58% в края на 2023-а, а ГПР за същия период се е свил с 0.01 процентни пункта - от 2.87% в края на 2022-а, до 2.86% в края на 2023-а.

Същата тенденция има и при потребителските заеми. Средната лихва при тях е намаляла за една година с 0.09 процентни пункта - от 9.7% в края на 2022-а, на 9.6% в края на 2023-а, а ГПР за същия период се е свил с 0.07 процентни пункта - от 10.2% в края на 2022-а, на 10.14% в края на 2023-а. Тук трябва да се имат предвид няколко фактора. На първо място лихвите по заемите за граждани са законово привързани към средната доходност, която банките плащат по левовите депозити на населението. А тя, въпреки че поскъпва, прави това от много ниска база. Според данните на БНБ за една година средната лихва по левовите депозити на населението е нараснала с 0.62 процентни пункта (близо 2 пъти) - от 0.33% в края 2022-а, до 0.95% в края на 2023-а. Сравнете ръста на лихвите по депозитите на населението с този на фирмите, като и постигнатите в следствие на него лихвени нива. Разликата е огромна и е в полза на фирмите, а именно населението осигурява по-голямата част от привлечения ресурс на банките. С други думи благодарение на спестяванията на населението банките си осигуряват евтин ресурс, което им позволява да поддържат жилищното кредитиране на ниски, при това спадащи лихвени нива и в същото време да получават от него значителна печалба заради достатъчно големите маржове между лихвите по заеми и лихвите по депозити.

И тази тенденция няма да прекъсне, докато потокът на този евтин ресурс не намалее, с което да накара банките да вдигнат лихвите по депозитите на населението. Ако направим сравнение със средната цена на жилищен кредит в Еврозоната - 4.05%, при нас е много по-евтино. А според статистиката на ЕЦБ единствената страна, в която заемът за жилище е на по ниска цена от тази в България е Малта. Разбира се настоящата ситуация със жилищното кредитиране в страна не е нормална и както БНБ постоянно подчертава, тя крие редица сериозни рискове по отношение на задлъжнялостта на домакинствата и на бъдещото качество на кредитните портфейли на банките. Но самите банки няма да променят поведението си по тези заеми, докато ликвидността не намалее, защото тези заеми се мятат за най-нискорисковите поради обезпечението и товарят най-малко банките с капиталово покритие в сравнение с другите кредити. А в същото време им носят достатъчно висока доходност заради големите маржове.

Липсата на обезпечение пък определя високата (в сравнение с другите заеми) цена на потребителските кредити. Въпреки че на годишна база тя не нараства, е добре да имаме предвид нейната неустойчивост, защото в сравнение с ноември 2023-а в края на същата година има скок на средната цена на тези заеми с 1.01 процентен пункт като средна лихва и с 1.05 процентни пункта като ГПР. На фона на Еврозоната - средна лихва от 7.85%, в България потребителският заем е един от най-скъпите по средна лихва. Причините за това са много от проблеми в доказването на постоянни легални и достатъчно високи доходи на кредитоискатели до нормативни неуредици и противоречиви съдебни практики в принудителното събиране на изискуеми вземания на кредиторите. Така или иначе както в ЕС, така и у нас този тип заеми ще си остане един от най-рисковите и поради това един от най-скъпите.