България няма задължение да изтегли и 1 евро, ако подпише дилърския договор с четирите банки - HSBC, Citi, Societe Generale и UniCredit. Това заяви пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов по време на отчета си за 100 дни управление.

Единствените такси, с които се ангажираме към този момент, са свързани с адвокатското обслужване на договора, но те са в пъти по-ниски от подобни такси, които са се плащали през годините, допълни Горанов.

Финансовият министър обаче защити поемането на новия дълг за период от 3 години. Ние не искаме да правим като Гърция или като Луканов в началото на 90-те години и да обявим мораториум върху дълга. Повечето от нас си спомнят това и какви последствия имаше за държавата ни.

Горанов отново повтори, че дългът е необходим за финансиране на стари задължения и за покриване на бюджетния дефицит. Докато първата компонента не подлежи на съмнение, то ако направим някои усилия, можем да намалим планираните бюджетни дефицити, но тук не съм сигурен дали социалният министър ще е съгласен, каза Горанов, намеквайки, че огромната част от разходите в бюджета са свързани именно със социални плащания.

В тази връзка ние можем да вземем и 6 млрд., но трябва да балансираме бюджетите за периода 2015 - 2017 година.

Горанов нарече политически наивитет очакванията на някои партньори в правителството, които са си мислили, че по време на криза могат да очакват случването на предимно положителни събития. Той обаче посочи, че е доволен от хода на разговорите до момента с коалиционните партньори, като те най-вероятно ще продължат и утре.

По отношение на възможността да се увеличат приходите в бюджета и от там да се намери друг източник за намаляване на дефицита, Горанов заяви, че в тази област се правят първите усилия и те вече дават резултат. Само за януари са събрани с 400 млн. лв. повече приходи и бюджетът за месеца е на излишък. За първи път от 2009 г. бюджетът излиза на излишък, припомни Горанов.

Той посочи, че събраните приходи идват като резултат от съвместните усилия между приходните агенции (НАП и Митниците) и МВР. Горанов изказа благодарност и към прокуратурата за съдействието, което тя оказва по разкриване на укрити приходи. Това взаимодействие може да доведе наистина до реализиране на дефицит по-нисък от 3%, както е заложен в закона за бюджета.

На пресконференцията стана още ясно, че е възможно до есента, когато изтича мандатът на настоящия управител на БНБ, да няма избран титуляр за поста подуправител с ресор „Банков надзор" в централната банка, каза Горанов в отговор на въпрос на Money.bg.

Припомняме, че в началото на месеца гуверньорът на БНБ Иван Искров предложи за подуправител „Банков надзор" Димитър Костов, който и сега е член на Управителния съвет на банката, но отговаря за управление „Банково".

По-късно заради протести от страна на Реформаторския блок и Патриотичния фронт предложението не успя да се разгледа в парламента.

Горанов заяви, че ако тези партии предложат свой кандидат и управителят на БНБ, който по закон може да внесе такова предложение, се съгласи с кандидатурата може да се стигне до избор.