Лихвената политика на банките през август като цяло не показва някакви видими различия или сериозни отклонения в сравнение с предходните месеци. Средната лихва по потребителските кредити продължава да танцува между нивата от 9.3% и 9.6%, като този месец бележи спад. Средната лихва по жилищните заеми все така се движи слабо надолу. Не е изненада, че и лихвите по овърдрафта за граждани и по кредитните карти остават все така високи. Ето какво пише БНБ по тази тема:

"През август 2024 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.13 пр. п. до 9.27%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити - с 0.09 пр. п. до 10.04%. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент спада с 0.01 пр. п. до 2.52%, а ГПР по тези кредити нараства с 0.01 пр. п. до 2.84%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 0.05 пр. п. до 3.90%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове на работодатели и самонаети лица се понижава с 0.05 пр. п. до 3.92%. През август 2024 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове се повишава с 0.08 пр. п. до 14.76%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове - с 0.06 пр. п. до 20.74%."

Банките печелят предимно от депозити в чужбина

Банките печелят предимно от депозити в чужбина

2.1 млрд. лева е печалбата на българския банков месец за седем месеца

Добре е да се отбележи, че увеличеният ГПР, макар и незначително, при намаляващ лихвен процент означава нарастване съответните такси и комисионни. Това обаче е очакван ефект от значителните разходи (става дума за стотици милиони левове), които банките поеха за подготовката по въвеждане на еврото. Изглежда, че сега те започват да ги компенсират, като това става, разбира се, за сметка на клиентите. Не трябва да се забравя, че всеки устрем към каквато и да е цел си има цена и тя винаги е за сметка на потребителите. И колкото по-голяма е целта, толкова по-голяма е цената. Винаги трябва да се помни, че безплатен обяд няма. Въпросът е какво става, когато си предплатил за обяда, а в крайна сметка не те допускат до масата, на която той е поднесен, защото не си спазил дрескода, макар предварително да си бил уведомен, че е задължителен.

При заемите за бизнеса ситуацията е почти идентична, с едно изключение. Отчетен е забележим ръст на средната лихва по заемите в евро, надхвърлящи 1 млн. евро. При регистрираните тенденции за намаляващ шестмесечен Европейски междубанков лихвен процент (EURIBOR), този факт означава, че или има сериозно търсене на подобен ресурс (възможно е и за единични големи сделки), или банките са вдигнали рисковата премия за големите кредити.

Над 10% годишно достигна средната цена на потребителските кредити

Над 10% годишно достигна средната цена на потребителските кредити

Най-скъпи от банковите продукти остават овърдрафтът и заемите по кредитни карти

Във всеки случай, по отношение на заемите за бизнеса съобщението на БНБ гласи следното:

"През август 2024 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0.06 пр. п. до 4.25%, а по тези над 1 млн. евро се понижава с 0.18 пр. п. до 4.60%. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, нараства с 0.02 пр. п. до 4.55%, а по кредитите над 1 млн. евро - с 1.12 пр. п. до 5.37%. През август 2024 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове се увеличава с 0.02 пр. п. до 3.58%, а по овърдрафта в евро намалява с 0.02 пр. п. до 5.21%."

Що се отнася до депозитите, при тях лихвите също са в добре познатото си отдавна състояние. По левовите депозити на граждани средната лихва не може да добута до 1%, за разлика от тази по спестяванията в евро, която през август е нараснала с малко повече от четвърт процент до средно ниво от 1.78%. Има видим спад - с 0.40 процентни пункта на средната лихва по левовите депозити на бизнеса, която е на ниво от 1.78%, както и лек ръст на средната лихва по евродепозитите на фирмите, която е 2.67 процента.