Според последните данни на БНБ към 30 ноември 2024 г. печалбата на банковата система е в размер на 3.3 млрд. лв., с 32 млн. лв. (1.0%) по-малко от тази за единадесетте месеца на 2023 г.

Основната причина за този своеобразен спад в банковия резултат са много по-големите разходи за обезценки, които банките правят за покриване на риска от проблеми с редовното обслужване на предоставените заеми. Както пишат анализаторите на БНБ, "Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност (бел.ред. - това са най-вече вземанията по кредити) в печалбата или загубата, са 578 млн. лв. - с 275 млн. лв. (90.9%) повече от начислените за същия период на 2023 г." Причината за подобно увеличение на въпросните разходи обикновено са две. Едната е влошаване на качеството на кредитния портфейл или казано с други думи, увеличаване на просрочията, а другата е оценката на банковите анализатори за влошаване на бизнес средата и повишаване на риска от свиване на платежоспособността на големи групи от населението поради загуба на работа или намаляване на разполагаемия доход.

През ноември активите на банковата система се увеличават с 1.2 млрд. лв. (0.6%) до 183.6 млрд. лв. За една година този ръст е близо 20 млрд. лева. Въпросното увеличение се подкрепя от бързото покачване на привлечените средства най-вече от депозити на граждани. В рамките на 12 месеца общият размер на депозитите в банковия сектор е нараснал с 15 млрд. лева до 155.4 млрд. лева. Според БНБ "на месечна база увеличение отбелязва ресурсът от домакинства - с 1.0 млрд. лв. (1.1%), от кредитни институции (с 370 млн. лв., 3.5%) и от други финансови предприятия (с 239 млн. лв., 6.3%). Намаляват депозитите на нефинансови предприятия (със 741 млн. лв., 1.5%) и на сектор държавно управление (с 200 млн. лв., 5.7%)". Подобни движения са поредния сигнал, че в бизнес сектора се наблюдават тенденции на свиване, които, ако се задълбочат, ще ударят и по платежоспособността на населението.

Независимо от нестабилната икономическа и политическа среда банките продължават да са основния двигател на икономическия ръст в страната, който те подкрепят чрез активното и сравнително евтино кредитиране.

"Общите брутни кредити и аванси се увеличават през ноември с 1.1 млрд. лв. (1.0%) до 119.2 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции намаляват с 475 млн. лв. (4.7%) до 9.6 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл 2 на банковата система нараства с 1.6 млрд. лв. (1.5%) и в края на ноември достига 109.6 млрд. лв. Увеличават се кредитите за нефинансови предприятия (с 882 млн. лв., 1.7%), за домакинства (със 724 млн. лв., в това число 611 млн. лв., обезпечени с жилищен имот) и за други финансови предприятия (със 78 млн. лв., 0.9%), а намаление е отчетено при кредитите за сектор държавно управление (с 63 млн. лв., 6.7%)", пише в доклада на БНБ.

Само за сравнение, преди дванадесет месеца брутният кредитен портфейл на банковия сектор е нараснал с 9 млрд. лева. Новоотпуснатите заеми за този период са в пъти повече, защото при отчитането на брутния кредитен портфейл от обема новоотпуснати кредити се намаляват с погасителните вноски по главницата на вече предоставени заеми.

Независимо от някои съществени преструктурирания в ликвидната позиция на банковия сектор нивото на ликвидност остава много високо. "Отношението на ликвидно покритие към 30 ноември 2024 г. е 266.8% (255.7% към 31 октомври). Ликвидният буфер намалява през месеца до 48.4 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци - до 18.1 млрд. лв. (при съответно 49.4 млрд. лв. и 19.3 млрд. лв. в края на октомври)", пише БНБ.

Заслужава си да се отбележи и постоянното нарастване на собствения капитал, основен източник за което е капитализирането на банковата печалба. Според БНБ "собственият капитал в баланса на банковата система в края на ноември възлиза на 22.7 млрд. лв. - с 287 млн. лв. (1.3%) повече спрямо края на октомври, под влияние на месечното увеличение на печалбата". Година по-рано собственият капитал на банковия сектор е бил 19.9 млрд. лева.