Икономически мерки за 4.5 млрд. лева обявиха от правителството. И всички те са правилни от двете направления за кредитни улеснения - гаранционното и грантовото - през Българска банка за развитие (ББР), през мерките за запазване на работните места, до отлагането на срокове и облекчаване на условията за плащане на данъци. Важно е да се разбере тук коментара на финансовия министър Владислав Горанов за Данък добавена стойност (ДДС).
Това, което той каза, че ДДС е данък върху потреблението, който през фирмените доставки и услуги гражданите плащат на държавата. Огромната част от бизнеса плаща този данък възмездно - получава си обратно платените пари през данъчния кредит. И наистина всяко намаляване на ставката, ще означава не толкова намаление на крайните цени, колкото намаляване на приходите в бюджета.
Ако няма оборот, приходи от ДДС няма да има без значение дали ставката е 20% или 5 процента. Затова мерките на правителството правилно са насочени към подкрепа на потреблението. На фона на обявените мерки за 4.5 млрд. лева различните вопли - от какво ще правим с наемите, до как ще си връщаме заемите на падежа, звучат драматично, но малко пресилено. При население, което около 85% живее в собствени жилища, проблемът с наемите не би трябвало да е кой знае колко голям.
Освен това що за съзнателен гражданин е онзи, който не е заделил средства за издръжката си - в това число за наема, поне за един месец. Ами ако нямаше коронавирус и въпросния човек загуби работата си, тогава какво? Освен това премиерът правилно посочи, че населението разполага с огромни спестявания, които може да използва през първия месец на кризата, докато параметрите на щетите бъдат по-ясно очертани и на тяхна база бъде очертана една по цялостна програма за подкрепа.
По отношение на кредитите. Повечето банки обявиха, че са склонни да разсрочат вноските по взетите заеми. На дружествата за комунални услуги пък ще бъдат ограничени възможностите за спиране на ток, вода и парно за неплатени сметки и за предприемане на процедури за предсрочна изискуемост. Ако някой е взел пари от лихвари, едва ли трябва държавата да се ангажира с неговия случай. Със или без коронавирус такъв човек рано или късно ще потъне.
Правителството обяви, че хората, които са в неплатен отпуск ще могат да получат безлихвен заем до 1500 лева за периода, през който не са на работа.
По отношение на пенсионерите и социалнослабите, както обяви премиерът, финансовите оплаквания за щети от коронавируса са нерелевантни, тъй като въпреки епидемията, техните пари ще си дойдат навреме. Същото важи и за майчинските.
Като цяло обявените мерки поемат първите икономически удари от коронавируса. Премиерът сам заяви, че тези пари няма да са достатъчни и когато се наложи, ще осигурят допълнителни средства - в това число и чрез поемането на дълг. Той обаче не забрави да използва старата мантра за дълга като бреме за бъдещите поколения.
Когато коментираме възможните икономически мерки срещу ефектите от коронавируса наистина е добре да следваме добрите примери. Например германския. Германците обявиха, че ще дадат 750 млрд. евро или около 22% от БВП, за стимулиране на икономиката, в това число 156 млрд. евро, които ще осигурят под формата на нов дълг.
Нищо не пречи българското правителството да направи същото като декларира, че ще задели 20 млрд. лева - 20% от нашия БВП, за гарантиране на финансовата стабилност и за компенсиране на икономическите щети от коронавируса.
Сумата ви изглежда фантастична? Нищо подобно. Осигуряването й е напълно реално. Например, както вече премиерът Бойко Борисов заяви, благодарение на консервативната си фискална политика, държавата разполага с фискален резерв от около 10 млрд. лева, от които около 7 млрд. лева са използваеми. Останалите 13-14 млрд. лева правителството може да набави в рамките на месец-месец и половина като емитира дълг.
Неведнъж сме чували от финансовия министър Владислав Горанов на какви изгодни цени България може да се финансира заради провежданата дисциплинирана бюджетна политика и ниското съотношение на държавния дълг спрямо БВП - на второ място в ЕС по този показател. И след като това е така, сега е времето да оберем сладките плодове на тези правителствени усилия.
Още повече, че Владислав Горанов знае как да изпълни дълговата операция. През 2015-а и 2016-а той успя, при много по-тежки изходни условия, успешно да пласира един троен и един двоен транш облигации от общо 6 млрд. евро - 12 млрд. лева. Сега за него няма да е проблем да повтори упражнението за 7 млрд. евро - 14 млрд. лева.
При една облигационна конфигурация от ценни книжа с падеж между 15 и 30 години, при сегашните лихвени условия, той би трябвало успешно да ги пласира при средна доходност от 2% годишно - това са средно 140 млн. евро или 280 млн. лева текущи годишни лихвени плащания.
Както се разбира, премиерът Борисов и правителството му гледат на хода с дълга, като на последна възможна мярка за осигуряване на финансиране. Вярно е, че този ход е трудно защитим при епидемиологичното равнище на финансова култура сред политическата класа и сред широките народни маси. Но на тези критики има лесен отговор. И той е: "Вижте какво правят германците. Тях може ли да ги наречете глупаци?"
Германската държава декларира, че за да осигури финансово мерките за борба с икономическите последствия от коронавируса, ще емитира нов дълг от 156 млрд. евро. И това при положение, че в момента съотношението държавен дълг спрямо БВП на Германия е около 61%, а за България то е под 20 процента.
При нов дълг от 14 млрд. лева общата държавна задлъжнялост на страната ни ще бъде 32-33% от БВП. Но, след като германците ще увеличават задлъжнялостта си при много по-големи съотношения на дълг спрямо БВП, защо и ние да не го направим, за да разполагаме с достатъчно средства да подпомогнем икономиката и да гарантираме финансовата стабилност? Бъдещите поколения със сигурност няма да се разсърдят, ако съхраним икономиката. А тя без проблем ще осигури на бюджета средства много пъти над онези 280 млн. лева, които ще са нужни за обслужване на лихвените плащания, ако правителството вземе този нов дълг от 14 млрд. лева. Главницата - тя се рефинансира, а при работеща икономика и разумна бюджетна политика, с времето се натрупват резерви, които позволяват постепенното й погасяване.
Със сигурност ще бъде поставен въпроса: "Защо да вземаме дълг, като имаме 7.5 млрд. лева резерв?". Впрочем точно от този фискален резерв правителството смята да набави обявените 4.5 млрд. лева за икономическа подкрепа. Но нека се запитаме дали остатъкът от 3 млрд. лева ще е достатъчен, за да парираме ефективно една финансова криза, която би възникнала заради рухване на Италия, или Гърция или друга свръхзадлъжняла държава от ЕС? Ако този резерв бъде запазен, финансовата ни сигурност ще остане на много високо ниво, а повишения размер на задлъжнялостта ни няма да е заплаха.
Какво може да се направи с тези 20 млрд. лева, които има потенциала да осигури? Много работи. За гарантирането на финансовата стабилност вече стана дума. Правителството може да реши да поеме разходите за плащания на лихви по банкови кредити и на такси и комисионни, както за фирмите, така за гражданите. Сметките на база на данните за 2019-а показват, че ако това бъде направено за лихвите, таксите и комисионните за периода от края на март, до края на август - общия размер на разходите за тази помощ ще е 1.82 млрд. лева. При това говорим за всички заеми на граждани и фирми. Ако от тази група бъдат извадени хората с високи доходи - например над 2 хил. лева месечно и фирмите, чийто бизнес не е бил силно засегнат от епидемията, общата сума със сигурност ще намалее чувствително.
На второ място правителството може да установи на базата на текущите бизнесотчети на фирмите и на данъчните им декларации за изминалата година, какви загуби са претърпели от епидемията и да разшири обхвата и видовете финансови инструменти поне за частично компенсиране на тези щети.
Дали това ще са грантове - дългосрочни (над 10 години) безлихвени заеми с достатъчно дълъг гратисен период, или някакви други инструменти, правителството само трябва да реши. По същия начин може да се подходи и към свободните професии и самонаетите.
Тези, които не са подавали данъчни декларации или са укривали доходи, няма да получат тази помощ или ще я получат в много по-малки размери, заради подадените грешни данни в данъчните декларации.
На трето място, осигуряването на тези 20 млрд. лева, ще даде възможност на правителството да продължи да изпълнява проектите по европрограми, защото няма да е нужно да отклонява от тях средства. Също така тези пари ще му позволят да изпълни заложената в бюджета програма за капиталови разходи, а не да спестява от нея пари, за да пълни едно или друго недофинансирано бюджетно направление.
Въобще осигуряването на 20 млрд. лева, чрез вземане на заем, дава изключително много възможности за ефективни действия срещу негативните ефекти на коронавируса върху икономиката ни. Нужно е само правителството бързо да поиска от Народното събрание да направи нужните поправки в Закона за държавния бюджет за 2020-а.
USD
CHF
EUR
GBP
