Не вярвам в растеж, който може да бъде постигнат от днес за утре. Не съм съгласен с растежа, който е за сметка на планини от дълг и който ще се плаща от следващото поколение. Не одобрявам растеж, напомпан с бързи пари на кредит. Не се впечатлявам от милиарди и политици, които вярват, че произвеждат растеж, като наливат милиарди в нереформирани и неефективни сектори.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев пред участници в УНСС по време на конференция, посветена на икономическия растеж в България и Европа.

Държавният глава уверено заяви, че вярва в устойчивия икономически растеж, базиран на реформи за конкурентоспособност, добра бизнес среда и добро позициониране в глобалната верига на доставки.

Вярвам, че да бъдеш финансово дисциплиниран е важно, но не достатъчно, добави той и подчерта, че в основата на доброто развитие стои добро планиране и дългосрочно планиране.

Плевневлиев посочи и как според него трябва да се подпомага икономическия растеж - преди всичко със сътрудничество. Трябва да произвеждаме качествени кадри. Трябва да се знае, че с работа на парче няма да стане, трябва да имаме синхрон с това, накъде отива светът и Европа, подчерта той.

Средата е много тежка. Кризата вече е всякаква - икономическа, политическа, финансова, дългова. Дължим откровеност за кризата и за растежа, допълни той.

Според държавния глава решенията са в това да спазваме добрите практики, да бъдат подкрепяни малките и средни предприятия и да имаме работещи институции.

Ключов фактор са инвестициите в образованието, особена важна е предприемаческата култура, подчерта още той.

Росен Плевнелиев обърна особено внимание на значимостта на малките и средни предприятия. Президентът изтъкна, че над 99% от българската икономика представляват малки и средни предприятия, които са две трети от работните места.

Президентът призна, че негова мечта е да имаме икономическо развитие, което освен, че е базирано на възхода на малките и средни предприятия, голяма част от него да са иновативни и експортно ориентирано.

Той призна, че държавата е длъжник на бизнеса и гражданите и че е необходимо да имаме работещи институции и електронно управление. Не може да имаме икономически растеж без добре работещи институции, подчерта той и посочи, че държавата предлага 2100 услуги и че с електронизирането им те ще станат по-ефективни.

Плевнелиев каза, че като министър, когато тръгнал по пътя на забавените еврофондове, установил, че са необходими 46 подписа, за да се плати един лев на една община.

Шест месеца минаха, за да убедя администрацията да си оптимизира процеса и в края на 2009 г. чудото стана и изискваните подписи вместо 46 станаха 12, разказа държавният глава.

Той изтъкна, че е било постигнато ускоряване между 60 и 80 пъти на разплащанията.

По време на дискусията пред президента беше изтъкнато, че в България има значими фирми, чиято продукция се пласира добре по света, но те се крият и не искат да бъдат познати. Държавата би трябвало да осигури нормална институционална среда, за да не се страхуват фирмите, че публичността ще им донесе пасиви вместо активи.

За значимостта на малките и средни предприятия от академичните среди отбелязаха, опонирайки на президента, че това е „месото" на икономиката, а скелетът са големите структури и че няма просперираща държава, която да живее само с малки и средни предприятия.

Към момента и в близко бъдеще големите предприятия са двигател на икономически растеж, посочиха учени-икономисти.

Те казаха още, че в последните 20 години нито веднъж индустриалното развитие на страната не е било предмет на вниманието на депутатите и че МИЕТ няма нито един създаден продукт със стратегически характер.