Ролите изглеждат добре разпределени. Срещнат ли се идната седмица европейските финансови министри в Люксембург, от една страна ще застанат 26 праведни герои, които се борят за икономии на бюджетни средства, реформи и стопански растеж, а от друга - Никола Саркози - в ролята на изкупителна жертва, макар и не лично, а представен чрез ресорната министърка.

Причините за това ясно разпределение на ролите също са очевидни: Саркози, който тъкмо представи френския бюджет за идната година, не само че смята и занапред да навлиза в нови дългове, но и непрекъснато дразни европейските си партньори с дръзки забележки относно ролята на Централната Банка, определянето на основния лихвен процент и свободната конкуренция.

Поради всичко това се множат призивите за бързо наказание: Брюксел да отправи на Саркози поне писмено предупреждение по повод нестабилната му финансова политика, на Елисейския дворец да се осъзнае.

По този път обаче в Европа нищо няма да се подобри. Защото противно на внушаваните критики срещу Сарко, Франция в момента далеч не е единствената страна с нестабилна бюджетна политика. Вярно е, че положението във Франция е мрачно.

Пенсионно-осигурителната каса и здравеопазването са в хроничен фалит. Само през тази година дефицитът им се е увеличил с една трета, достигайки 11 милиарда и 700 милиона евро. За разлика от други европейски държави, Франция засега не е посмяла да реформира основно социалното дело.

Включително и поради това и през идната годината правителството в Париж ще е принудено да поема нови дългове. В момента то твърди, че дефицитът представлява 2,4% от социалния продукт, може да се очаква обаче, че положението ще се влоши допълнително.

Дори министър-председателят Франсоа Фийон наскоро заяви, че бюджетното положение е нетърпимо. След това смело изказване обаче не последваха никакви конкретни дела. А в президентския дворец явно са прекалено големи страховете, че евентуални реформи ще бъдат блокирани чрез масови демонстрации.

По подобен начин във Франция са паднали доста правителства. Затова - за разлика от обявените наварения, бюджетът вероятно ще остане небалансиран чак до 2010 година.

Нещо повече. Френската немарливост оказва влияние и върху съседите. Еврокомисарят Хоакин Алмуня наскоро заяви, че Франция тегли ръстът на цялата евро-зона надолу. Всички изречени предупреждения са основателни. Това обаче не може да се твърди за всички аспекти на отправяните към Саркози критики.

Защото откритият сарказъм сред някои министри и шефове на банки спрямо Саркози, е доста фалшив. В крайна сметка, мизерията на френската бюджетна политика отвлича вниманието от някои собствени проблеми, а това е добре дошло за редица европейски правителства.

През лятото Европейската Комисия постави пръст в раната, като съобщи, че има и други правителства, които показват слаби резултати във финансовата политика. Затова Комисията настойчиво призова, сегашното стопанско оживление в Европа да се използва по-ефективно за намаляване на публичните дългове.

Комисията отправи и предупреждения - към Португалия и Гърция, които впрочем имат още по-висок дефицит отколкото Франция. Към други страни пък беше апелирано да инвестират повече за санирането на пенсионното осигуряване, за образование и наука.

Концентрирането над Саркози обаче като единствена изкупителна жертва - има и друг негативен ефект. Докато френският президент остава "лошото дете" на Европа, спокойно ще могат да се пренебрегват и критичните му коментари по други аспекти на европейската икономическа и валутна политика.

При това, френските мнения за лошата външноикономическа дейност на ЕС или критиките по адрес на Европейската централна банка и нейните реакции на световната финансова криза, при всички положения заслужаваха да бъдат обсъдени. Затова европейските правителства ще направят добре, като начало, да поведат конструктивен диалог помежду си.

Това не е нещо, което да носи заглавия във вестниците, но затова пък може да придвижи Европа напред.

/Дойче веле/