Експерти стартират работа по създаване на Закон за несъстоятелност на физическите лица. Това стана ясно след проведената първа кръгла маса на тема "Несъстоятелност на физическите лица" в сградата на КНСБ.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров аргументира нуждата от такъв закон с увеличаващия се брой хора у нас, останали без собствен ресурс, например жилище, вследствие на свръхзадлъжнялост. По различни изчисления, броят им варирал от няколкостотин хиляди до един милион.  

Димитров подчерта, че от страните в ЕС единствено България и Румъния нямат такъв закон. Страната ни обаче отново е след северната си съседка, тъй като румънците все пак вече имат обсъден и внесен законопроект.  

Омбудсманът Мая Манолова се обяви в подкрепа на идеята за приемане на Закон за личния фалит.

"Нагледала съм се на стотици, на хиляди съсипани човешки съдби", заяви тя по повод невъзможността на хората да изплащат дълговете си. Манолова е поела ангажимент да участва в разработването на такъв законопроект.

Във всички текстове на закона обаче трябвало да се търси баланс между защитата на длъжника и интересите на кредиторите. Без такъв баланс съпротивата срещу приемането му ще бъде голяма и той ще остане само добро пожелание, предупреди Манолова. 

Трябвало ясно да се разграничи човек, който не може да си плаща, и човек, който не иска да си плаща, предупреди тя. Ефектите на закона трябвало да бъдат преценени предварително, за да не се получи така, че вместо да изпише вежди, да извади очи.  

Целта е на добросъвестните длъжници да има възможност да им се опрощават дълговете, когато съдът констатира, че те действително са били добросъвестни.

Два законопроекта вече са факт - единият е на АБВ, а другият е на Асоциацията за финансова коректност.

През март 2015 г. АБВ са внесли свой законопроект. Той е входиран в деловодството на НС, но до момента не е минал през нито една комисия за разглеждане, поясни  депутатът от АБВ Лъчезар Никифоров.

В законопроекта е предвидена възможността свръх задлъжнелите лица да могат да се освободят от задълженията си, ако съотношението между активите и пасивите безспорно показват, че с очакваните доходи през следващите години е невъзможно да погасяват вземанията.  Второто важно условие е длъжникът да е бил добросъвестен.

"Недобросъвестен е длъжник, изпаднал в свръх задълженост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, поел е задължение без намерение да го изпълни или е станал свръх задължен поради разточителство", е дефиницията, която са заложили в законопроекта.

Ще бъде направен анализ на действащото законодателство в другите страни и практиката. Във Финландия например производство по несъстоятелност на физически лица се допуска в случаи, при които длъжникът има някакво заболяване или пък е изгубил работата си.

В Полша и Литва пък не се пристъпва към производство по гражданска несъстоятелност, ако длъжникът е изгубил имуществото си заради алкохолизъм или е загубил работата си по своя вина.

110 000 германци всяка година пожелавали и получавали собствения си фалит.

По отношение на колекторските агенции, омбудсманът Мая Манолова заяви, че темата е отделна, тъй като проблемите, които те създават на българските граждани не могат да бъдат решени с този закон. При колекторските фирми проблемите се свеждали по-скоро до приомите и лошите практики, които използват.

До края на март експертна група ще събира информация и ще я анализира. Според президента на КНСБ е добре да бъдат обхванати всички страни, включително да участват и представители на банките.