На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на октомври 2021 г. да бъде положително в размер на около 725 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП). Това се казва в официалното съобщение на Министерството на финансите, което бе публикувано на 29 октомври. Същия ден се появиха и официалните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма за деветте месеца на 2021-а където се посочва, че излишъкът е 1 067.8 млн. лева. С други думи, за един месец излишъкът е намалял с 342.8 млн. лева, което означава, че през вече актуализирания бюджет е работил на дефицит.

В октомврийските резултати няма нищо неочаквано. Както се посочва в съобщението на Министерството на финансите, през октомври са извършени по-високи разходи, свързани със социално-икономическите мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. изплащане на месечни добавки към пенсиите на всички пенсионери в размер на 120 лева, както и други разходи по одобрените мерки, което заедно с традиционно по-високите разходи през есенно-зимния сезон се отразява в текущо превишение на разходите над приходите за октомври.

"През последните месеци на годината се очаква разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социална подкрепа, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г.", пише в анализа на финансовото ведомство.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 42 081 млн. лв. (83,2 % от актуализирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 5,7 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи, а постъпленията от помощи нарастват с 0,1 млрд. лв. спрямо отчетените за десетте месеца на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 41 356 млн. лв., което е 75,0 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 35 606 млн. лева. Значителният ръст на разходите към октомври 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към октомври 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 1,2 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месец октомври). Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

Само по себе си излизането на бюджета на дефицит през октомври, както и евентуалното му значително увеличение до края на годината не е голяма беда. Напротив, такъв резултат е очакван и планиран с оглед на настоящата ситуация. Въпросът е той да бъде временен и да се ограничи в рамките на няколко месеца. Проблемът е, че последният парламент предприе редица мерки като актуализацията на пенсиите), които имат дългосрочен, постоянен и стимулиращ бюджетните разходи ефект. Ефект, който се измерва не със стотици милиони, а милиарди левове годишно. Мерките, свързани с COVID, макар формално да са форматирани като временни, могат да се окажат с по-дългосрочен характер и да имат нужда от разширяване (особено по отношение на здравните разходи), доколкото въобще не е ясно дали след сегашната вълна на COVID през следващите една - две години няма да се наложи да преживеем още няколко такива вълни. Доколкото пандемията изправя пред сериозни предизвикателства икономиките, тя е сериозен фактор, който влияе на нестабилността на цените на горивата, енергията и основните суровини и материали - като хранителни, стоки метали, дървесина, полупроводници и други в международен, а от там и в национален мащаб. Вижда се, че цялата тази нестабилност се отразява болезнено както на потребителите, така и на бизнеса. Поради това съществува риск икономиката ни да изпадне в ситуация на бързо повишаване на цените комбинирана с намаляващи ръстове и дори със спад на производството. Ефектът от подобна ситуация може да бъде изключително негативен, ако се стигне до комбинация от намаляване на реалните доходи на населението (при това на работещото и плащащо преки държавни данъци и осигуровки население) и свиване на данъчните постъпления в хазната поради спад на доходите и оборотите на бизнеса.

Всички изброени до тук рискове трябва да бъдат отчетени при съставянето на бюджета за 2022-а и да бъдат максимално покрити със съответните бюджетни буфери. Тук идва и следващия риск, който за съжаление е неизчислим и неконтролируем. Става дума за политическия риск. И той е свързан с това дали ще бъде имаме един работещ парламент, който ще гласува за създаването на редовно правителство, което да работи с хоризонт от поне една година. Ако това се окаже непосилна задача и за Народното събрание, което ще изберем през ноември, е добре то да положи усилия и да приеме един бюджет за 2022-а, който да осигурява стабилността на държавните финанси и на всички онези политики, които ще трябва да защитят гражданите и бизнеса през първите три до пет месеца на 2022-а. В случай, че и тази задача бъде непосилна за народните представители, е добре служебното правителство да има план "Б" и да е подготвило актуализация на настоящия бюджет, включващ необходимите допълнителни разходи за справяне със здравните и икономически предизвикателства, пред които страната ни може да бъде изправена през първите месеци на 2022-а. Защото, ако парламентът, които ще бъде учреден след ноемврийските избори, по една или друга причина не успее да приеме Бюджет 2022, от началото на следващата година държавата ще трябва да работи, като харчи не повече от 1/12 на месец от парите заложени в бюджета за миналата 2021-ва. А разходните тавани в сегашния бюджет могат да се окажат недостатъчни, за да поемат нуждите през следващата година.