Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) не подкрепя на предложения проект за държавния бюджет за 2025 г. Това се казва в становище на организацията по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. до председателя на Комисията по бюджет и финанси в 51-ото Народно събрание Делян Добрев. ССИ изразява готовност за участие в по-нататъшни коментари и дискусии, за да бъде осъществена ефикасна законодателна инициатива.
От ССИ имат резерви към изпълнението на предложения проект за държавен бюджет за 2025 г. в рамките на дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), предвид приетите от предходните народни събрания актове увеличаващи текущите разходи и останалите за плащане от бюджета за предходната година капиталови разходи. Същевременно според организацията липсват надеждни източници на приходи за финансиране на допълнителните разходи.
В становището се изтъква, че проектобюджетът е критично важен и от гледна точка на евентуалното присъединяване на България към Еврозоната от януари 2026 г. Уточнява се, че изискванията към страната ни включват приемането на средносрочния структурно-фискален план 2025-2028 г. То ССИ допълват, той би трябвало да покаже как ще бъдат овладени постоянните дефицити и как ще бъде обезпечена устойчивостта на публичните финанси.
Според Съюза за стопанска инициатива от проекта за държавен бюджет и мотивите към него става ясно, че растежът на разходите през 2025 г. е твърде висок и ще изпревари значително увеличението на приходите, ако не бъдат предприети мерки за овладяване на дефицита. От организацията посочват, че предложените дискреционни мерки обаче са концентрирани върху приходната част. Отбелязват също, че в проекта се предлага дискреционна мярка за повишаване на разходите за персонал в бюджетната сфера с 5%, включително заплати и осигуровки, която не е сред утвърдените през 2024 г. мерки от Народното събрание и стойността й далеч надвишава спестеното. От ССИ уточняват, че общият ефект от дискреционните мерки е повишаване на бюджетните разходи с почти 2,44 млрд. лв. през 2025 г. спрямо предходната година.
Фокусът в проекта е поставен върху дискреционните приходни мерки. Част от тях се изразяват в увеличаване на данъчни ставки, повишаване на административно определени прагове, въвеждане на нов данък — върху природните богатства, данъчно-осигурителна амнистия и мерки за борба с неформалната икономика, срещу данъчните измами и укриването на данъци. Посочените мерки се очаква да донесат допълнителни приходи в размер 7,35 млрд. лв. през 2025 г. и по този начин да сведат бюджетния дефицит до 3% от БВП. Само че 5,15 млрд. лв. от тях всъщност са очакваните ефекти от данъчноосигурителните амнистии и поради това трудно може да се оцени вероятността за изпълнението им.
Фискални правила
От Съюза за стопанска инициатива отчитат, че предложеният проект Бюджет 2025 г. не отговаря на изискванията на Закона за публичните финанси (ЗПФ). От организацията добавят, че не се спазва чл. 23 от закона, който предвижда средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит на сектор "Държавно управление" да не надвишава 1 % от брутния вътрешен продукт при размер на дълга на този сектор под 40% от БВП. Посочват още, че при изчисляването на това салдо не се вземат предвид еднократните мерки и мерките с временен характер. От ССИ изтъкват, че отклонението от тази цел се допуска само при извънредни обстоятелства.
В становището се посочва, че според представения проект структурният дефицит през 2025 г. е 2,8% от БВП, през 2026 г. се понижава до 2,4%, през 2027 г. рязко се повишава до 4,3% и през 2028 г. е 1,8% от БВП. Освен това през периода 2025-2026 г. отклонението от потенциалния БВП се увеличава. Наблюдава се и отклонение от средносрочната цел, каквото е допустимо при провеждане на структурни реформи с голямо въздействие върху фискалната устойчивост. Такива обаче не са предвидени в проекта. Другата възможност е наличието на необичайни събития извън контрола на Министерския съвет (МС), който е отговорен за съставянето на проекта. Такива не са очаквани или не се случват към момента, коментират от ССИ и обобщават, че следователно през целия прогнозен период тази разпоредба не се спазва.
От организацията заявяват, че съгласно чл. 25 от ЗПФ целта за салдото на сектор "Държавно управление" е постигане или поддържане на нулево или положително бюджетно салдо. Отбелязват още, че ако бъде реализиран дефицит, МС със средносрочната бюджетна прогноза (СБП) определя срока и стъпките за достигане на нулево салдо. Добавят, че според проекта за бюджет и СБП през периода 2025-2028 г. посоченото салдо ще е 2,9% от БВП през 2025 г., след това без промяна в политиката ще се свие до 2,2% от БВП през 2026 г., през 2027 г. рязко ще се разшири до 4,3% от БВП заради разходите за придобиване на военна техника и ще приключи периода при 1,9% от БВП въпреки увеличението на осигурителната тежест на две сопки. От ССИ считат, че свиването на дефицита в края на периода не е достатъчно за постигането на нулево салдо и няма изрично обявено такова намерение за следващата година и следователно през целия период 2025-2028 г. не се изпълнява разпоредбата за балансиран бюджет на сектор "Държавно управление".
Аналогична ситуацията виждат от Съюза за стопанска инициатива и по отношение на чл. 27 от ЗПФ, според който целта за консолидираната фискална програма е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. Отбелязват, че в случай на дефицит по Консолидираната фискална програма (КФП" в СБП и в закона за държавния бюджет се предвиждат мерки за ежегодното му намаление до достигане на нулево или положително бюджетно салдо. От организацията обясняват, че според проекта за бюджет и СБП през периода 2025-2028 г. посоченият дефицит ще бъде съответно 3% от БВП през 2025 г. и 2026 г., след това ще се свие до 2,7% от БВП през 2027 г. и ще приключи периода при 2,2% от БВП въпреки споменатото увеличение на осигурителната тежест. От ССИ смятат, че свиването на дефицита в края на периода не е достатъчно за постигането на нулево салдо и няма изрично обявено такова намерение за следващата година. Според организацията следователно през целия период 2025-2028 г. не се изпълнява и разпоредбата за балансиран бюджет по консолидираната фискална програма.
Асен Василев: С отказа от ПВУ бюджетът трябва да се преправя
И ПП питат защо ГЕРБ си минират бюджета
В становището се изтъква, че освен това не се спазва разпоредбата на чл. 26 от ЗПФ. Уточнява се, че според нея темпът на растеж на разходите да не надхвърля референтния растеж на потенциалния БВП. Допълва се, че макар да произтича пряко от Пакта за стабилност и растеж, и вече е променено на равнище Европейски съюз, то съществува в ЗПФ и следва да бъде изпълнено. Според проекта обаче оценката на Министерство на финансите (МФ) за растежа на релевантните разходи за 2025 г. е 5,1%, докато референтната стойност, определена от Европейската комисия, е 2,2%.
От ССИ имат и съмнение за изпълнението на разпоредбата на чл. 28 от ЗПФ, според която максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не трябва да надвишава 40% от БВП. Макар че от общите разходи (44,9% от БВП) се приспадат разходите за сметка на средства от ЕС и по други международни програми и договори, включително и свързаното с тях национално финансиране, съотношението от останалите разходи е твърде близко до горната граница, предупреждават от организацията и заявяват, че е силно препоръчително чрез бюджетите за следващите години да бъдат предприети мерки, които да коригират несъответствията със Закона за публичните финанси.
Макрорамка
Обичайната ситуация при подготовката на законопроекта за бюджета е да се използва есенната прогноза на МФ. Това означава, че се прогнозира не само напред във времето, но фактически и за края на текущата година. Данните за текущата година обаче представляват основата, върху която се изгражда прогнозата за целия разглеждан период при прилагане на избраните допускания. Така неадекватната макроикономическа прогноза за 2023 г., в която БВП беше силно надценен, представляваше риск за неизпълнение на бюджета за 2024 г., се отбелязва в становището
Според ССИ при настоящия проект ситуацията е по-различна — вече са налични данните за няколко показателя и почти всички останали могат да бъдат оценени с достатъчна степен на сигурност. Въпреки това макрорамката не е променена спрямо предходната версия на проекта. Така според експресната оценка стойностният размер на БВП през 2024 г. е почти 202,5 млрд. лв., а реалният му растеж е 2,7%, докато инфлацията според хармонизирания индекс на потребителските цени е 2,6 %.
От организацията изтъкват, че стойностите в прогнозата обаче се различават — БВП е 201,5 млрд. лв., реалният растеж е 2,2%, но стойността за средногодишната инфлация е същата, като обявената от Националния статистически институт. Допълват, че е обичайно първоначално обявените предварителни данни за БВП да надвишават размера в експресната оценка.
От ССИ посочват, че предложеният проект предвижда през 2025 г. БВП да ускори реалния си растеж до 2,8% от 2,2% през настоящата година, а в стойностно изражение да достигне 215,2 млрд. лв. Добавят, че следователно номиналният растеж на икономиката ще се забави до 6,8% (от 8,8%) поради свиването на дефлатора. Според ССИ освен това посочените параметри съответстват на прогнозите на други официални институции. В становището се отбелязва, че следователно при липса на непредвидени обстоятелства във външната и вътрешната среда той изглежда реалистичен.
"Двигателите на този растеж се очаква да бъдат инвестициите и потреблението. Основанието за това очакване на МФ е заложеното в проекта двукратно увеличение на капиталовата програма през 2025 г. спрямо изпълнението през 2024 г. Над половината от допълнителните бюджетни инвестиции обаче са под сериозен риск, което поставя под съмнение цялостното изпълнение на програмата. Това, от своя страна, ще означава по-малък размер на публичните и на общите инвестиции в икономиката и представлява риск пред прогнозата", коментират от Съюза за стопанска инициатива.
От организацията смятат, че повишените разходи за пенсии и за заплати на работещите на бюджетна издръжка ще допринесат за повишаване на потреблението на домакинствата, а също така се очаква нарастване на индивидуалното потребление на правителството и на колективното потребление. "Само че ефектът от тази политика няма да се отрази само върху българската икономика. Тъй като растежът на вътрешното търсене изпреварва този на производството, то част от него се насочва към внос на стоки и услуги", заявяват от ССИ.
В становището се заявява още, че в прогнозата прави впечатление, че разходите (без вноската в бюджета на ЕС) се увеличават с 18,1 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2024 г., докато БВП ще нарасне само с 13,8 млрд. лв. Според ССИ това означава, че в прогнозата се предвижда част от тези разходи да се насочат към внос или към междинно потребление и да не допринесат за растежа на българската икономика. От организацията отчитат, че по този начин растежът на вноса през 2025 г. отново ще превишава този на износа, както през миналата година.
"Тези развития се явяват потвърждение на тезата, че надхвърлянето на определен праг за съотношението между държавните разходи и БВП всъщност не допринася, а дори пречи на растежа. Наблюдава се т.нар. ефект на изтласкване на частните инвестиции, тъй като повишава неефективността заради необходимостта от повишаване на данъците, както ще се случи в България", обясняват от Съюза за стопанска инициатива.
Посочват също, че средногодишната инфлация се очаква леко да се понижи през 2025 г., но развитието още през януари показва, че тази прогноза е подценена. От ССИ отбелязват, че освен действието на националните фактори, каквито са възстановяване на 20 % ставки по данъка върху добавената стойност за някои продукти и услуги, а също и повишение на цените на комунални и административни услуги и на някои мобилни оператори трябва да се отчете тенденцията за по-висока инфлация в ЕС като цяло, която също ще въздейства върху ценовото равнище в страната. От организацията изтъкват, че евентуалното присъединяване на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. също е важен фактор за цените, както в краткосрочен, така и в по-дългосрочен период.
В становището се предупреждава, че външната среда също е възможно да бъде по-неблагоприятна, отколкото се допуска в проекта за държавен бюджет, и това може да се отрази негативно на външното търсене. Уточнява се че три от най-важните търговски партньори на България — Германия, Франция и Румъния са в политическа криза и е възможно това да се отрази негативно както върху техните икономики, така и върху ЕС като цяло. Казва се също, че германската икономика все още не се е стабилизирала, което ще въздейства негативно дори политическите проблеми там бързо да намерят решение.
"Една от прогнозите в макрорамката, за която вероятността да се сбъдне не изглежда голяма, се отнася за размера на преките чуждестранни инвестиции. Съотношението им спрямо БВП се очаква от МФ да се бъде на равнища малко под 4 % през целия прогнозен период", смятат от ССИ.
За организацията притеснение предизвиква прогнозата за реалния растеж на БВП след 2026 г. когато се очаква той да бъде 3%. През 2027 и 2028 г. темпът се забавя до 2%, което не кореспондира, нито с глобалния растеж, нито с този в ЕС, които се забавят много по-слабо. От Съюза за стопанска инициатива приемат, че това отново потвърждава тезата, че дефицитите, КОИТО са резултат от прекомерни текущи разходи не трябва да се случват, тъй като водят до натрупване на дълг, който не допринася за повишаване на потенциала на икономиката. Ето защо е необходима фискална консолидация, която да бъде фокусирана върху разходната част на бюджета.
Държавен дълг
Съюзът за стопанска инициатива се въздържа от подкрепа на политиката за управление на държавния и държавно-гарантирания дълг.
Според ССИ обективен показател за състоянието на публичните финанси е държавният дълг. От съюза посочват, че МФ планира максимален размер на емитирания през 2025 г. държавен дълг да бъде рекордните 1 8,9 млрд. лв. като през тази година е необходимо рефинансиране на падежиращ дълг за 3,7 млрд. лв. и финансиране на очаквания дефицит от 6,4 млрд. лв. Обясняват също, че останалата част от предвидения дълг (около 8,9 млрд. лв.) би следвало да послужи за осигуряване на ликвидност за фискалния резерв, както и за капитализиране и/или придобиване на дружества.
"В крайна сметка очакваното равнище на дълга към края на 2025 г. ще бъде 61,7 млрд. лв., което означава, че само през тази година брутният дълг ще нарасне с 14,3 млрд. лв. В края на четиригодишния период на СБП 2025-2028 г. се очаква дългьт да достигне 88,9 млрд. лв., което е се равнява на 36% от БВП според очакванията на МФ при 23,5 % от БВП в края на 2024 г. Така през този период държавният дълг ще се увеличи с 41,5 млрд. лв. (12,5 процентни пункта) при положителен макар и забавящ се реален растеж, докато общият бюджетен дефицит на касова основа ще бъде 25,1 млрд. лв.", заявяват от ССИ и допълват, че съответно около 16 млрд. лв. ще са необходими за други операции.
В становището се казва също, че нарастването на абсолютно размер на брутния дълг ще допринася за по-високи разходи за обслужване, емисията на международните капиталови пазари през 2024 г. показва, че е налице необходимост от траншове, деноминирани в щатски долари, като това не е предвидено в проекта за държавен бюджет, но вероятно ще се наложи и в бъдеще поради големия размер на необходимото финансиране. По този начин обаче публичните финанси ще бъдат изложени и на валутен риск.
Приходи и приходни мерки
Съюзът за стопанска инициатива изразява несъгласие и с липсата на самостоятелно обсъждане на измененията и допълненията в данъчните закони. "Обичайната практика е те първо да бъдат дискутирани, да се установи дали очакваните ефекти се потвърждават от засегнатите лица и дали няма алтернативни по-ефективни решения. Вкарването им заедно с държавния бюджет се обосновава с кратките срокове за подготовка предвид искането на извънредни конвергентни доклади, но тези обстоятелства не представляват достатъчно основание да се нарушава законоустановената процедура", коментират от организацията.
Според нея очакваните през 2025 г. приходи, помощи и дарения възлизат на 90,3 млрд. лв., което представлява нарастване с 18,3 млрд. лв. или 25,4%. От ССИ считат, че този темп на растеж на приходите не съответства нито на развитието на българската икономика през годината, нито на предложените приходни мерки, нито на очакваните средства от общия бюджет на Европейския съюз или по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
В становището се посочва, че основният източник на това нарастване са данъчно-осигурителните приходи, които са планирани в размер 70,8 млрд. лв. и се предвижда да нараснат с 20,7% или 12, 1 млрд. лв. Отчита се, че рекордно висок темп на растеж (33,7%) се очаква да се реализира при приходите от ДДС, които да достигнат 24,8 млрд. лв. като се увеличат с почти 6,3 млрд. лв. Изтъква се, че подобно развитие не се е случвало никога след въвеждането на валутния борд в страната, дори когато и реалният стопански растеж, вносът, и равнището на цените са се повишавали значително повече. Според ССИ мерките за повишаване на събираемостта не се различават от предложените в проекта на служебното правителство, но приходите са значително по-високи спрямо коригираните с ефектите от предложени амнистии приходи в предходния проект. От организацията отбелязват, че по този начин в настоящия проект са заложени 2,3 млрд. лв. допълнителни приходи от данъци и осигуровки, при положение че не са налице и не са предвидени съществени промени относно работата на приходните агенции.
"Надценени са и приходите от помощи и дарения, тъй като в тях са включени приходи от втория транш по ПВУ (около 3,7 млрд. лв.), за което вероятността да се реализират е минимална. Техният ефект върху бюджетното салдо обаче е близък до неутрален, защото изразходените средства би следвало да съответстват на получените. За съжаление обаче липсват буфери, които да са достатъчно големи, за да компенсират твърде вероятното неизпълнение на планираните данъчно-осигурителни приходи. При такава ситуация изпълнението на целта за дефицита в размер до 3% от БВП изглежда трудно постижимо", заявяват от Съюза за стопанска инициатива.
Организацията изтъква и още няколко забележки:
- ССИ не подкрепя прилагането на предвидените за 2026 г. акцизни ставки на тютюна и тютюневите изделия, изтеглянето напред с една година на увеличаването на акцизните ставки върху алкохолните напитки и поетапното увеличаване на акцизната ставка на бирата.
- ССИ не подкрепя отмяната на повишения праг за регистрация по ДДС от 100 на 166 хил. лв. от 01.04.2025 г. Тази мярка не е съобразена с икономическото развитие на страната и създава ненужни административни разходи за микропреприятията.
- ССИ се въздържа от подкрепа за мерките за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане (Стандартен одитен файл).
- ССИ се въздържа от подкрепа за мярката за изсветляване на сивата икономика в областта на горивата чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ЗДДС.
- ССИ не подкрепя предложените в 516 от Преходните и заключителните разпоредби изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно Глава осма "6" Стандартен одитен файл за данъчни цели. Стандартният одитен файл за данъчни цели (SAF-T) представлява изискване за събиране и предоставяне на информация за данъчни цели, ползите от които за бизнеса са ограничени, докато за приходните администрации те би трябвало да са значително улеснение при обработката на информацията.
От ССИ смятат, че за предприятията тази допълнителна регулация ще създаде съществени допълнителни административни разходи особено за малкия и средния бизнес. Разходите включват: ъпдейт или ъпгрейд на информационните системи, обучение за работа с новите версии. В становището се отбелязва, е освен това предоставянето на висококачествени данни при изготвяне на отчетите може да представлява сериозно предизвикателство, тъй като изискваните данни са високочестотни, то обемът им става огромен и ще изисква значими допълнителни разходи на време.
Според организацията съгласно разпоредбата на чл. 71и ал. 2 стандартният одитен файл за данъчни цели СОФДЦ трябва да съдържа следните данни: идентификация, счетоводна отчетност, включително движения и салда по сметки, операции в хронологичен ред, прилагани ставки, начислени данъци; информация за покупки и продажби, както и за клиенти и доставчици; размер и начини за плащания; дълготрайни активи и наличности, движения и счетоводни и данъчни амортизации; материални запаси — наличности и движения; номенклатура за информацията във файла, технически данни за файла. Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) СОФДЦ се подава месечно, информацията за дълготрайните активи се подава с годишно, а данните за материалните запаси се представят при поискване от орган по приходите. "Последното би могло да се използва като средство за упражняване на административен натиск и е трудно за изпълнение особено при предприятия за бързооборотни стоки, при които наличностите постоянно се променят. По този начин е възможно да се повлияе негативно върху ефективността на предприятия заради необходимостта от докладване на данните и натоварването на персонала с проверки и отчети", отчитат от ССИ. От организацията отбелязват, че същевременно част от ползите до голяма степен изглеждат пожелателни. Добавят, че извършването на данъчни проверки и особено на ревизии няма да се случва по-бързо и лесно, тъй като изисква преглед на документи и наличности. Обясняват ощеъвеждането за по-малките предприятия е по-отдалечено във времето (след 5 години), но това няма да промени необходимостта от допълнителни разходи.
От Съюза за стопанска инициатива виждат друга причина за безпокойство във възможността за възникване на проблеми, свързани с поверителността и сигурността на данните. Отбелязват, че стандартизирането на данъчните данни означава, че чувствителната финансова информация се споделя с данъчните органи в цифров формат. Според ССИ това поражда въпроси относно защитата на данните и риска от неоторизиран достъп или нарушения. Гарантирането на сигурността на данъчните данни е от първостепенно значение за поддържане на доверието на данъкоплатците и спазването на правилата. Организацията посочва, че приходните органи трябва да прилагат надеждни мерки за сигурност, за да защитят чувствителната информация, като същевременно балансират необходимостта от прозрачност и достъпност.
"Остават дискусионни най-важните въпроси относно въвеждането на стандартния одитен файл за данъчни цели: разполагат ли органите по приходите с достатъчен административен капацитет да обработват всички данни, които възнамеряват да събират, и дали получената информация действително ще послужи за повишаване на събираемостта. Възможно е също така данните да изтичат и да се използват като средство за натиск между конкуриращи се бизнеси или за политически цели", предупреждава ССИ. От организацията заявяват, че към момента не може да се твърди с разумно ниво на увереност, че ползите от гледна точка на държавния бюджет са сигурни, докато разходите за бизнеса и особено за по-малките предприятия ще са съществени.
Отправят и още няколко възражения:
- ССИ не подкрепя разширяването на обхвата на определението за "трудови правоотношения" за постигане на по-голяма данъчна прозрачност. Приравняването на трудите и гражданските договори противоречи на икономическата логика и на отношенията между страните по договора. Такова предложение беше направено и при обсъждането на проекта за бюджет за 2024 г.. но тогава основателно не беше прието.
- ССИ не подкрепя задължителното електронно фактуриране на от всички регистрирани по ДДС лица, извършващи трансгранични доставки, а в срок до 01.07.2030 г. и за национални доставки.
- Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя повишаването на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 1 пр. п. от 1 януари 2027 г. и с 2 пр. п. от 1 януари 2028 г. По този начин ще се понижат нетните доходи на работещите като едновременно с това се увеличават разходите за труд на работодателите.
- Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя повишаването на максималния осигурителен доход съответно на 4130 лв. от 1 април 2025 г., 4430 лв. от 1 януари 2026 г., 4730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5030 лв. от 1 януари 2028 г. Подобна мярка се нуждае от оценка на въздействието, след която да се определи подходящият размер. Увеличението е за сметка на най-производителните и квалифицирани кадри в икономиката, чийто принос към държавния бюджет и без това е голям.
- Съюзът за стопанска инициатива се въздържа от подкрепа за преустановяване действието на намалената ставка от 9% на ДДС за доставката на туристически услуги и на услуга за използване на спортни съоръжения и за доставките на ресторантьорски и кетьринг услуги и за намалената ставка от 0% на ДДС за хляба и брашното.
- ССИ се въздържа от подкрепа за мярката за промени в Закона за счетоводството във връзка с открити несъответствия при транспонирането на Директива 2021/2101 [ЕС.
- Съюзът за стопанска инициатива подкрепя мярката за увеличаване на прага на условието за оборот при прилагане на патентен данък и разширяване обхвата на патентно данък върху заведения за хранене и развлечения.
- Съюзът за стопанска инициатива се въздържа от подкрепа за продължаване на програмата за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ. През 2024 г. ефектът за държавния бюджет беше отрицателен и вероятно тази ситуация ще се повтори през 2025 г.
- ССИ се въздържа от подкрепа на мярката за определяне на 100% дивидент от предприятията с над 50% държавно или общинско участие. Тази мярка значително ще намали ликвидните средства в тези предприятия, ще ограничи възможностите им за инвестиции и поради това потенциала им да подобряват предлаганите продукти и услуги. В средносрочен период в резултат от това може да възникне необходимост от капитализирането им, което ще изисква допълнителни източници на финансиране.
Разходи и разходни мерки
Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя липсата на мерки, насочени към подобряване ефективността, ефикасността и икономичността на разходите в проекта за бюджет за 2025 г. При наличие на толкова рязко увеличаване на разходната част и недостатъчно нарастване на приходите от корпоративни данъци въпреки въвеждането на допълнителна по-висока ставка върху печалбата през 2024 г. промените в разходната част са неизбежни и колкото повече се отлагат, толкова по-големи корекции ще трябва да бъдат извършени през следващите години. Те едва ли ще бъдат достатъчни и затова ще се наложи освен по-високи осигурителни вноски да се повишат ставките и по някои преки данъци.
От организацията посочват, че планираните през 2025 г. разходи, които включват вноската в общия бюджет на Европейския съюз, възлизат на 96,7 млрд. лв. По този начин относителното им нарастване е 23,8%, а абсолютното е 18,6 млрд. лв. спрямо предварителните данни за изпълнението през 2024 г. От ССИ подчертават, че такова увеличение не се е случвало след въвеждането на валутния борд дори в периодите на най-висока инфлация. Според съюза то поражда последици не само през 2025 г., но и след това, тъй като създава силен натиск за увеличаване на дефицитите и държавния дълг и застрашава фискалната стабилност, която през продължителен период от време беше едно от предимствата на българската икономика.
В становището се казва още, че основен принос за това развитие имат текущите разходи (нарастване с 1,1 млрд. лв.) и най-вече социалните и здравноосигурителните плащания (5,6 млрд. лв.) и разходите за персонал (2,5 млрд. лв.). Отбелязва се, че за пръв път социалните разходи надхвърлят 40 млрд. лв. (почти 18,6 % от очаквания размер на БВП), което безспорно прави този бюджет силно социално ориентиран.
"Капиталовите разходи се увеличават с 6,7 млрд. лв. до 13,4 млрд. лв. но, както се случва и през настоящата година, вероятността те да бъдат изпълнени според плана е близка до 0. Значителна част от тях би се изпълнила, при условие че бъде получен вторият транш по Плана за възстановяване и устойчивост (около 3,7 млрд. лв.), което според наличната информация изглежда невъзможно", обясняват от ССИ и добавят, че освен това над 4 млрд. лв. са плащания от бюджета за 2024 г. От организацията посочват, че поради това останалият ресурс не е голям предвид изпълнението на капиталовите разходи през предходната година и вероятно възможните буфери са силно ограничени.
В становището са конкретизирани и още редица забележки:
- Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя мярката за повишаване на минималната работна заплата на 1077 лв. Необходими са промени в Кодекса за социално осигуряване, чрез които да бъде транспонирана Директивата за минималната работна заплата и по този начин да се промени действащият понастоящем механизъм, който осигурява нарастване според средната брутна работна заплата за страната вместо спрямо основната.
- Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя мярката за увеличение на заплатите в сектор "Отбрана и сигурност", тъй като тя е одобрена, без да са осигурени достатъчни и устойчиви приходи за това.
- Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя мярката по политиката по доходите за 2025 г., която се изразява в планирано увеличение на разходи за персонал в бюджетната сфера с 5%, вкл. заплати и осигуровки.
- Съюзът за стопанска инициатива не подкрепя повишаването на бюджетните разходи, произтичащо от повишаването на максималния осигурителен доход, минималната работна заплата, вдигането на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 1 пр.п. от 1 януари 2027 г. и с 2 пр.п. от 1 януари 2028 г.
- Съюзът за стопанска инициатива се въздържа от подкрепа за мярката за увеличение на броя на новоотпуснатите пенсии при зачитането за действителен стаж на периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба и на периодите на претърпяна репресия за право на пенсия.
- Съюзът за стопанска инициатива се въздържа от подкрепа за мярката увеличение на размера на вдовишките добавки към пенсиите - от 26,5% на 30% от пенсията на починалия съпруг.
- Съюзът за стопанска инициатива подкрепя мярката за отпадане на задължението за осигурителите да изплащат обезщетение на осигурените лица за третия работен ден от временната неработоспособност.
USD
CHF
EUR
GBP
