Министерството на финансите (МФ) съобщава, че приключва годината с дефицит от 6.1 млрд. лева. Важният детайл е, че той е със 100 млн. лева по нисък от първоначално планирания, което, както твърди министерството, е постигнато с много усилия. Това затискане на дефицита дава надежди, че той ще се вмести в границите на трите процента от БВП. Така казват от МФ. Впрочем ето текста от тяхното прессъобщение:
"На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за 2024 г. да бъде дефицит в размер на около 6,1 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП). В условията на изключително напрегнат бюджет предварителните оценки сочат, че бюджетната позиция на България съответства на заложената по КФП в разчетите към приетия в края на 2023 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ за 2024 г.). Оценките предвиждат дефицитът по КФП да отчете подобрение спрямо заложеното ниво на показателя в годишния разчет (дефицит в размер на 6,2 млрд. лв.). Бяха положени огромни усилия, както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите.
Прогнозата на Министерството на финансите към момента очертава дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2024 г. да остане в рамките на референтната стойност в Пакта за стабилност и растеж от 3 на сто от прогнозния БВП".
Анализът на конкретните данни показва, че ситуацията е доста комплицираната. Според последната и най-актуална средносрочна бюджетна прогноза за 2024-а е заложен БВП от 201.47 млрд. лева. При това ниво дефицитът е 3.03% от БВП. Ще рече, че правителството се надява на малко по-голям ръст на БВП от планирания. Данните и очакванията за развитието на икономиката обаче са в точно обратната посока, а именно, че БВП ще е по нисък от заложения. С колко? Това в момента едва ли някой ще се наеме да каже. Но миналата година БВП бе с над 6 млрд. лева по-малък от първоначално планирания. Ако след сезонното изглаждане на данните се окаже, че неизпълнението на БВП е на половината от това за 2023-а, или 3 млрд. лева, ще излезе, че Брутният вътрешен продукт за 2024-а 198.47 млрд. лева и тогава дефицитът от 6.1 млрд. лева ще е над 3.07%. С други думи, неизпълнението на изискванията за фискална устойчивост на Пакта за стабилност и на Закона за публичните финанси ще е още по-очебийно, а освен това ще се превърне и в тенденция. Това обаче със сигурност ще разберем едва през октомври 2025-а. По лошото е, че едно такова развитие на събитията ще направи сега предложения бюджет за 2025-а още по несъстоятелен, защото базата, върху която са направени изчисленията за постъпления от действащи вече данъци, ще е изключително надценена. Оставяме настрани несигурността на заложените огромни приходи от данъчни амнистии други подобни фискални екзотики.
Неприятното е, че и през 2025-а ще действат негативните фактори, които са потискали изпълнението на приходната част през 2024-а. Докато заложените приходи от традиционни данъци са преизпълнени, то в останалата част може да се говори, ако не за пълен, то за сериозен провал.
"Данъчните приходи по КФП (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58,7 млрд. лв., което представлява изпълнение 101,3 на сто спрямо разчета за годината. Съпоставено с 2023 г., приходите в групата нарастват в номинално изражение с 6,4 млрд. лв. (12,2 на сто). Неданъчните приходи са в размер на около 9,7 млрд. лв., като остават по-ниски от планираните с разчетите към ЗДБРБ за 2024 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (основно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други. Приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на около 3,6 млрд. лв., като остават значително под заложените в разчета към ЗДБРБ за 2024 г. (7,1 млрд. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с около 3,5 млрд. лв.)", пише Министерството на финансите.
А сега се замислете - кой от описаните негативни фактори в приходната част няма да действа и през 2025-а? А дали тези негативни процеси няма да се задълбочат? Между другото от БНБ вече заявиха, че не са длъжни да изпълнят възложената им от Министерството на финансите вноска в хазната за 2025 г. от 1 млрд. лева.
За разходите всичко е ясно. Ако правителството и парламентарно направените партии не направят необходимите стъпки за замразяването и ограничаването им, те ще продължат да са основен източник за бързото разширяване на дефицита - както в абсолютен размер, така и като процент от БВП. А оттам и дългът и разходите за обслужването му застрашително ще нарастват.
USD
CHF
EUR
GBP
