“Вън юристи и финансисти от НДСВ” – така би викнал емоционалният и много пристрастен привърженик на жълтата партия. И няма да е далеч от истината, защото явно на “симеоновата дружина” точно тези кадри й носят най-големи проблеми и цветисти гафове.

За справка – най-нова при това, провалът на толкова перфектния Закон за приватизацията, който беше изпратен от Конституционния съд “в небитието”. Няма да говорим на тема “Булгартабак”, 3 и 4 блокове на АЕЦ, бюджета за 2003 г. и т.н. Всички тези “ювелирни акции” на жълтите се сгромолясаха много сериозно.

Какво е бъдещето при така създалата се мъглява за управляващите ситуация? То е трипосочно – в най-добрия случай.

Първо жълтите стратези могат да си спомнят романтичните години на демокрацията и ятата от филолози, които управляваха държавата. Но това не е препоръчително, защото тези времена не са толкова далечни и си спомняме фиаското на тези управници.

Второто е сегашните да си тръгнат “со кротце, со благо” и без кютек, разбира се. Което също няма да се случи (да не се залъгваме).

И тогава, остава третото – да вземат да се стегнат, което би могло да значи – да разберат, че не са центъра на държавата, която е длъжна да се върти около тях.

Да спрат да правят закони, обслужващи една мизерна приватизационна сделка, която на всичкото отгоре се и провали. Да забравят за малко високомерието си на най-знаещи и можещи – защото и Върховният административен, и Касационният и Конституционният съдилища им показаха, че това не е така. Иначе казано – няма сделка, закон или тяхно решение, за което е сезиран някакъв съд и те да не са били върнати, отменени или обявени като противоконституционни.

В момента европреговорите ни притискат за съдебната реформа. Това е много тревожен факт, защото ако се действа по така до болка познатата ни схема, от словосъчетанието “съдебна реформа” ще остане само “съдебна”.

Говори се все по-сериозно за промени в Конституцията, дори правосъдният министър гръмко обяви, че някои от тях трябвало да станат до лятото – тоест отново се прилага странният състезателно-спортен принцип, според който депутатите трябва да се надбягват с нещо.

Че те за един малък детайл от Закона за детето не можаха да се разберат, та какво остава когато ще започнат да променят Основния закон.

Да не говорим, че на синята опозиция й се прииска Велико народно събрание – странно, знаят ли поне, какво ще правят в него. А в същото време, червените действат много по-прагматично – те започнаха да представят управленската си програма – за когато дойдат на власт.

И така получилата се картинка странно прилича на лафонтеновите “орел, рак и щука” – едните тайно си мислят за предсрочни избори и управление, другите искат да стават “велики депутати” и да правят велики конституционни реформи, а третите още се чудят защо “Сделка №1” се провали и какво да правят със сделки №2, 3, 4 и т.н.

Хубавото поне е, че иде лято, когато ще можем да си починем един от друг. Някои ще се отдадат на доматите и компотите, други на кюфтетата, а трети ще ни подготвят есенното шоу на местните избори.

Да са ни честити!