Националната агенция за приходите настоява за законодателна забрана за разплащания в брой на суми над 5000 лв.

Паричните трансфери, превишаващи тази стойност задължително да се извършват с банков превод, настоя шефът на НАП Красимир Стефанов в интервю за БНР.

Друго предложение е свързано с това всички трудови възнаграждения на работещите в България също да бъдат превеждани по банков път, вместо, както е масово разпространено в момента, в брой.

Според Стефанов именно укритите обороти на търговските дружества в страната са в основата на трудовите възнаграждения, изплащани „под масата".

Комбинацията от ограничаването на разплащанията в брой и свързването на всички касови апарати в страната със системите на НАП има потенциал да извади на светло близо 90 % от укриваните до момента обороти, смята още директорът на приходната агенция.

Друго предложение на Националната агенция за приходите е да се даде възможност за извършване на т.нар. ревизии по аналогия за осигурителни вноски.

Според сега действащото законодателство органите по приходите могат да облагат с данъци стопански субекти, за които е доказано, че техни конкуренти със сходен предмет на дейност и местоположение имат много по-различни приходи и печалби.
В момента данъчните закони не позволяват ревизии по аналогия за осигуровки.

Ако това се промени, ще е възможно за дружества, работещи при подобни икономически и пазарни условия, осигурителните вноски на служителите да бъдат определяни от инспекторите на база информация за осигурителния доход на конкурентни фирми.

Например, в два хотела с еднаква категория, намиращи се в съседство на Черноморието, рецепционистите получават 420 лв. в единия и 1300 в другия за абсолютно идентична работа.
С евентуално приемане на промените в закона, ревизорите на НАП ще могат служебно да определят дължимите осигуровки на по-високата от двете бази.

Според Стефанов спешно е необходим достъп на органите по приходите до кредитните досиета в банките. Общоизвестно е, че по време на кредитния бум фирмите представяха в банките данни от т.нар. „черно" счетоводство, докато информацията, подадена в официалните данъчни декларации пред НАП няма нищо общо с тази, депозирана в търговските банки.

В практиката на НАП има десетки случаи на фирми с нулева печалба, на които безпроблемно са отпускани кредити за стотици хиляди евро.

Ако ревизорите на НАП получат достъп до кредитните досиета, реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци, коментира още Стефанов.