Вестник „Дневник" започна поредица от статии на журналиста от изданието Христо Христов - част от книгата му „Тайните фалити на комунизма", която предстои скоро да се появи на книжния пазар.

Авторът е направил солидно изследване в архивите на БНБ с грифове „строго поверително".
От полза за цялото ни гражданско общество е колкото се може повече хора да разберат (икономическите) безчинства на комунистическия режим,  сега потвърдени от неоспорими документи.

Накратко: става дума за това, че в резултат неразумна валутна политика, в края на 1950-те години България на практика изпада във фалит.
БНБ не може да плаща задълженията по външнотърговските операции.
„През 1960, когато външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв., правителството изпада в несъстояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от СССР", пише Христов.

Председателят на БНБ Кирил Несторов не намира друг изход спрямо недостига на капиталистическа валута, освен продаването на златните резерви на страната.
Тези пък златни резерви услужливо се оказват транспортирани в СССР, тъй като нашите спецове установяват, че трезорите на БНБ нямало да издържат на взрив от атомна бомба.

По нареждане на Тодор Живков се продава общо 31,880 тона чисто злато между 1960 и 1964 г., но в българската хазна не отива нито цент, тъй като се плащат просрочените задължения към съветските банки кредитори - Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон.

Тук трябва да акцентираме, че 20 тона от това количество са златните резерви, наследени от царска България.
И както авторът подчертава, те не са били докодвани десетки години наред, само с едно изключение - през 1919 година е продадено злато, за да се купи брашно за изхранване на населението.

На база публикуваната в „Дневник" фактология колегите от Money.bg направиха следните изчисления

С интерес очакваме появата на книгата на журналиста Христо Христов, а на база публикуваната в „Дневник" фактология колегите от Money.bg направиха следните изчисления.

През 1960 са продадени 20.15 т. чисто злато. Продажната цена на златото в Лондон тогава е била $35.28 за тройунция (както е известно, на конференцията в Брентън Уудс е определена твърда цена от $35 за тройунция, която се задържа до 1971 г.).

От руснаците е получена цена от $35.10 за тройунция, или общо $22 738 255.
Сумата не е така малка, както изглежда на пръв поглед: $20 млн. през 1960 г. се равняват на над 130 млн. долара през 2006 г., използвайки за сравнение индекса на потребителските цени.

Но тъй като CPI надали е най-добрият начин да се измерят задълженията, съставени до голяма степен от стоки с непроизводствено предназначение, изчислявайки  стойността на тогавашните 20 млн. долара можем да използваме методиката за оценка според алтернативната цена (относителния процент в БВП) и тогава получената от България сума вече се равнява на около 500 млн. долара по средни цени за 2006 г.

И все пак - от продадените от Живков 1 024 974 тройунции злато (31.88 т.) са взети не повече от $36 млн. при цена около $35 за тройунция.
Определено те не могат да покрият направените дългове във валута (в началото на 1960 председателят на БНБ определя общият недостиг на валута на $50 млн.).

Ако продажбата на златните резерви на България бе изчакала няколко години, можеха да се получат съвсем различни цени.

През 1971 г. САЩ не може повече да поддържа условията на спогодбата от Брентън Уудс и златото тръгва нагоре като от $35 за тройунция до 1971 г. жълтият метал с кача почти до $160 за тройунция през 1974 в Ню Йорк, достигайки $612 през 1980 г.
След известен спад в цената на златото, в последните седмици тройунцията докосва цена от $800.