От Центъра по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" отново ще кандидатстват за включване на интратекалната баклофенова терапия и гръбначно-мозъчната стимулация в списъка на реимбурсираните интервенции. Гръбначно-мозъчната стимулация е насочена към пациенти с различни причини за хронична болка, най-често невропатна болка с различен произход.

Информацията е на болницата.

Баклофеновата терапия може значително да подобри състоянието при пациенти с тежък, болезнен спастицитет (мускулен спазъм):

деца със средна и тежка форма на церебрална парализа

възрастни с множествена склероза (МС)

възрастни и деца след травма на гръбначния мозък.

Баклофенът е медикамент, който отпуска мускулатурата чрез действие на специфични нервни рецептори. При перорално приложение, необходимите дози на този медикамент са много високи и често причиняват значими странични ефекти като гадене, обърканост и безсилие. Инжектирането на много малки дози баклофен директно около гръбначния мозък, посредством подкожна помпа и катетър води до по-голям отпускащ ефект и по-малко странични ефекти, информират от медицинското заведение.

Фокусирането на терапията в проблемната зона я прави много щадяща. По този начин се избягва нежелания ефект върху главния мозък. Потенциалният ефект от използването на новия метод може да бъде тестван предварително с инжектиране на медикамента с лумбална пункция. Това позволява той да бъде приложен само на пациенти, за които е сигурно, че ще даде резултат.

"Баклофеновата помпа не е панацея и хората не трябва да очакват чудеса. Тя не може да възстанови загубена походка", обясни доц. Красимир Минкин. Неврохирургът, който е ръководител на центъра в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", пръв в България въведе дълбоката мозъчна стимулация за лечение на напреднал Паркинсон.

По думите му е доказано, че методът може много да облекчи състоянието на пациентите, намалявайки болезнените спазми. При хора със силно затруднена, спастична походка може да се постигне значително подобрение смята той. При гръбначно-мозъчната стимулация се имплантират специални постоянни електроди върху обвивките на гръбначния мозък, които са свързани с подкожен генератор на импулси. През тях се предават нисковолтажни, високочестотни, електрически сигнали, които прекъсват предаването на болестните импулси и те не достигат до главния мозък. Особено ефективна е при хронична болка след гръбначна хирургия или при плексусни увреди. Предоперативно е възможно да има тестване с външен стимулатор за да бъдат подбрани най-подходящите пациенти.

Двете терапии са въведени в страните от Централна и Източна Европа още в началото на XXI век и на повечето места са напълно безплатни за пациентите.

В момента Българиската здравна каса не поема лечението с тези методи. Ако бъдат одобрени, интервенциите вече ще се извършват у нас, което ще спести средства и бъде по-удобно за пациентите.

Центърът за функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" вече веднъж е кандидатстват пред НЗОК за тези процедури, но не е получил одобрение.

"За одобрението на ДМС, като един от методите за лечение на Паркинсон, чакахме 5 години. Надяваме се този път да е по-бързо. Ако всяко ново нещо ни отнема толкова години, рискуваме да загубим ценно време за пациентите докато започне да се прилага у нас. Освен това НЗОК така или иначе плаща на тези пациенти за лечение в чужбина. По-добре е да го правим в България", категоричен е доц. Минкин.

От центъра вече са подбрали и първите пациенти, за които има индикации за баклофенова помпа и гръбначномозъчна стимулация.