Хората със средна до пълна глухота са над 400 хиляди души, от тях 40 хиляди са деца. От 1000 новородени на година, 1-3 деца се раждат с пълна глухота, което са средно около 60-70 деца. Двама на всеки трима души на възраст над 65 години имат тежки слухови проблеми.

Друга негативна тенденция, засечена от специалистите е, че нараства процентът на пациентите над 65-годишна възраст със значима загуба на слуха. А това влияе на качеството им на живот като цяло: на ежедневните им дейности, на комуникацията с околните и т.н.

Трудно може да се каже дали може да се забави този процес, всичко е много индивидуално. Има хора, които са предразположени към увреждане на слуха. Но често като причина и провокатор може да се посочи средата, в която живеем. Например, вирусите, които редовно ни атакуват, са невротоксични, а основните усложнения от тях са свързани с увреждането на нерви. И когато се засегне и слуховият нерв, това дава отражение на слуха. Но, както казах, това е индивидуално. Има пациенти, които често боледуват, но нямат такъв проблем. И обратното, разбира се. Наследствеността също има известна връзка с намаляването и загубата на слуха, посочва за news.bg д-р Теодора Димитрова от ВМА.

С нея разговаряме по повод 20 години от първата кохлеарна имплантация, направена в лечебното заведение от проф. Венцислав Цветков и неговия екип от Клиниката по ушни, носни и гърлени болести. За този период те са помогнали на над 370 малки и големи пациенти да чуват отново.

Ако до преди години на кохлеарната имплантация се гледаше като на нещо екзотично, днес вече е рутинна операция.

Говорим за сложна процедура, при която електронен имплант се поставя хирургично в ушната мида (кохлеята). Той заобикаля увредените части на вътрешното ухо и директно стимулира слуховия нерв. Благодарение на това, мозъкът получава звукова информация и пациентът започва да "чува" - по нов начин, но с реални резултати, които променят живота, казва д-р Димитрова.

С екип от високо квалифицирани специалисти по оториноларингология и аудиология, както и със специалистите от центъра за слухово-речева рехабилитация "Яника", ВМА извършва пълен цикъл - от диагностиката и оценката на слуховия дефицит, през самата хирургична интервенция, до последващото настройване на импланта и рехабилитация.

Ние разполагаме със съвременна апаратура и внедрени световни протоколи, което позволява постигането на изключително високи резултати - включително при деца, които след имплантацията развиват реч и се интегрират успешно в образователната система, както и при възрастни, възвърнали способността си да комуникират и да водят активен социален живот, посочва д-р Димитрова.

Тя не крие емоциите си от тази годишнина, защото е част от този процес вече 10 години: "С всяка успешно извършена кохлеарна имплантация, ние не просто лекуваме, а отваряме вратата към свят, изпълнен със звук, гласове и емоции. Това е мисия, която носи дълбоко човешко значение и променя съдби".

Разбира се, кохлеарната имплантация не е показана при всички болни, което се установява след прецизно изследване на какво ниво е увреждането на слуха. Във ВМА годишно се извършват около 20 такива операции, като пациентите обхващат широк възрастов диапазон - деца от 9-месечна възраст до възрастни пациенти, над 70 години.

Най-доброто време за извършване на кохлеарна имплантация е около първата годинка на детето, когато то се развива физиологично, в това число и говора му. Всяко забавяне след втората годинка води до забавяне и в развитието на говора. При по-възрастни пациенти - на 15, 30, 50, 70 години, които по някаква причина са загубили слуха си - било заради вирусна инфекция, травми или друго, подобна имплантация ги връща в нормалния живот и социалните активности.

Ключовото тук е проблемът да бъде хванат навреме, колкото се може по-рано, за да може повече хора да се възползват от тази възможност, която предлага съвременната медицина, казва д-р Теодора Димитрова. По думите й, оперираните бебета се развиват много добре - пеят, свирят, говорят чужди езици. Колкото повече напредва възрастта обаче, привикването с импланта и обучението за говор става по-трудно.

Има, разбира се, и противопоказания за извършването на такава операция и те касаят пациенти с мозъчни увреждания и аномалии във вътрешното ухо. А при възрастните със запазена анатомия като противопоказание могат да се посочат придружаващи заболявания, които възпрепятстват подлагането им под обща анестезия.

В заключение д-р Теодора Димитрова апелира към засилване на слуховия скрининг, за да може повече нуждаещи се да получат навременна и адекватна помощ. В по-големите родилни домове вече има скрининг на новородените. Прави се лесно - с помощта на едно устройство, което се слага в ухото, докато бебето спи. Около шестия месец се правят т. нар. евокирани потенциали, отново в спящо състояние, когато вече по-точно се установява има ли слухова загуба и в какъв обем е тя. Тогава се взема и евентуалното решение за необходимостта от кохлеарна имплантация.

Но дори да не е направен такъв тест, всеки родител, когато вижда, че детето му не се събужда при силен шум, не реагира на повикване, трябва да провери при съответния специалист дали няма по-сериозен проблем.