Прекомерният прием на витамини може да е опасен за здравето, предупреждават специалистите. Твърде много витамин А може да намали здравината на костите, заяви пред "24 часа" доц. Лалка Рангелова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи.

С особено внимание трябва да се консумира черен дроб, тъй като съдържанието на витамин А в него е много високо. Това е единственият витамин, с който може да се предозира чрез храна. Той може да намали здравината на костите, както и да предизвика сухота и лющене на кожата, дерматит, нарушаване на растежа на косата, болки в костите и ставите, главоболие, умора, безсъние.

Витамините и минералите са изключително важни за правилното функциониране на всички органи в човешкото тяло. Дори и напълно здрави, хората прибягват до прием на хранителни добавки, за да подпомагат имунната си система. Употребата им се засилва особено през по-студените месеци, констатира доц. Рангелова.

По думите й, здравият човек не се нуждае от допълнителен прием на витамини под формата на хранителни добавки. "Достатъчно е да се храни здравословно, балансирано и адекватно. Да има нормална за възрастта си физическа активност и да се излага на слънце поне 15 минути дневно", обяснява доц. Лалка Рангелова, специалист по хранене и диететика в Националния център по обществено здраве и анализи.

Витамините участват при стабилизиране на клетъчните мембрани, донори са на водород и електрони, имат действие на хормони и катализатори, повишават имунобиологичната реактивност и устойчивост на организма, необходими са за нормалния метаболизъм на другите хранителни вещества и много др.

Ежедневният прием на разнообразна храна е напълно достатъчен, за да осигури необходимите дози от повечето витамини с изключение на витамин D. За него е установено, че 90% от нужните количества се набавят при излагането на пряка слънчева светлина, обясни медикът.

Сред основните витамини, от които има нужда организмът, са, А, Е, К, D, С и тези от група В. Първите 4 са мастноразтворими. Това е причината техните неизползвани количества могат да се натрупат като запаси в организма. Витамин С и тези от група В са водноразтворими и възможностите им за образуване на запаси са значително по-малки. Изключение е витамин В 12, обясни доц. Рангелова.

"Ако не е установен дефицит на конкретен витамин, за предпочитане е те да се приемат от натурални източници, т.е. чрез храните, а не под формата на синтетични съединения, каквито са в хранителните добавки", допълва тя.

Основните хранителни източници на витамин А са черен дроб, яйца, масло, моркови, кайсии, тикви и др.; на витамин D - рибеното масло, мазни риби, хайвер, яйца; на витамин Е - растителни масла, зърнени храни, ядки; на витамин В1 - бирена и хлебна мая, овесени ядки, пълнозърнести храни, черен дроб, бъбреци; на витамин В2 -мляко, млечни продукти, яйца и риба, на витамин В6 - месо, риба, фасул, пълнозърнести храни; на фолат - зелени листни зеленчуци, пълнозърнести продукти, бобови, броколи; на витамин В12 - черен дроб, миди, стриди, месо, яйчен жълтък, и на витамин С - шипки, червени пиперки, цитрусови плодове, листни зеленчуци.

Хранителните добавки се ползват при доказани дефицити на витамини. Целта е бързо да се попълнят липсващите количества, тъй като недостигът им се отразява сериозно на физическата и умствената работоспособност и качеството на живот. "Много важно е да се знае, че дефицитите от витамини дълго време протичат без изразени специфични симптоми, което значително затруднява диагнозата", обясни доц. Рангелова.

Безогледният прием на хранителни добавки крие риск за здравето, защото може да се предозира.

"Ако за част от витамините не са установени токсични количества или неблагоприятни ефекти върху организма, при прием на много по-големи от препоръчваните дози, то токсичните ефекти на витамините А, D, Е и К са добре проучени", предупреди доц. Рангелова.

Витамин D води до повишаване на нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти - апатия, анорексия, запек, диария, сухота в устата, чувство на страх, главоболие, гадене, жажда и обща слабост. По-късните прояви на интоксикация пък са свързани с калцификация на меките тъкани и включват болки в костите, сърдечна аритмия, високо кръвно налягане, бъбречни увреждания, загуба на тегло.

Свръхприемът на витамин Е може да повиши риска от сърдечна недостатъчност, а на витамин С - от образуване на камъни в бъбреците.