В последните няколко седмици УМБАЛ "Св. Иван Рилски" е подложена на безпрецедентен натиск. Налице са опити да се дестабилизира една от най-добре работещите държавни болници в България. Правят се внушения за безразборно харчене на финансови средства и констатирани нарушения, казват от болницата в отворено писмо.

Според позицията им цитираният в обвиненията Одитен доклад всъщност е поискан от ръководството на болницата и не е пълен с нарушения, а съдържа препоръки за подобряване на организацията и контрола на работата, с които ръководството се е съобразило. За поредна година УМБАЛ "Св. Иван Рилски" е с най-добри финансови резултати, съпоставими с броя на леглата, спрямо шестте най-големи държавни болници в България. УМБАЛ "Св. Иван Рилски" няма реализирани загуби и не е допуснала никакви просрочени финансови задължения. Служителите получават навреме възнагражденията си, а те са над средните в сектора, отчитат от лечебното заведение.

Това дава възможност всяка година болницата да инвестира в нови технологии, които да подобряват лечението на техните пациенти. Именно такава е целта на сключения договор за наемане на съседната сграда и намираща се в непосредствена близост, само на 3 метра от южната фасада на болницата. Договор, който ще даде възможност на четири от най-важните структури в болницата да подобрят работата си. Според зам.-министър Димитър Петров той е "скандален", а за нас - поредната стъпка от амбицията на болницата да бъде високотехнологична, предлагаща най-висок клас лечение на своите пациенти.

Наемането на съседната сграда ще им даде възможност да създадат първия в България Център за лечение на исхемичен мозъчен инсулт, в който пациентите ще се третират чрез нова, ендоваскуларна методика, чийто пионер в България е екипът на доц. Станимир Сираков.

От УМБАЛ "Св. Иван Рилски" задават публично 10 въпроса към зам.-министър Димитър Петров:

  1. Установена практика ли е, когато даден зам.-министър има съмнение относно изгодността на сключен договор вместо към човека, който го е подписал и носи отговорност за управлението на болницата, да се обърне към Съвета на директорите?
  2. Нормално ли е за инвестиционните намерения на болницата зам.-министърът да се информира от бившия управител, вместо от настоящото ръководство?
  3. Всъщност бившият управител явно е чест събеседник на зам.-министъра, тъй като отново от него д-р Петров е получил информация, че договорът за наем за злополучната будка, пред която през зимата загина дете, е подписан от сегашния директор. Това нормална практика ли е?
  4. Вярно ли е, че договорите от страна на болницата датират още от 2013 г. Те са сключени от тогавашния директор на болницата - д-р Дечев. От тогава (2013 г.) до момента статута на земята, върху която са разположени не е променян и винаги е била и е публична държавна собственост на МЗ. Писмото до община Триадица, изпратено от д-р Дечев е от 2018 г. т.е. повече от 5 години, след като е сключил цитираните по-горе договори. През по-голямата част от това време директор на болницата е бил д-р Дечев (5 години). Задължението и правото за премахване на такива обекти е приоритет на други институции. Всички тези документи са предадени, както в прокуратурата, така и в Министерство н здравеопазването.
  5. Излиза, че зам.-министърът е готов да разговаря с всеки друг, но не и с настоящия изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски". В такъв случай дали е случаен фактът, че именно името на предишния изпълнителен директор се завъртя в публичното пространство като наследник на д-р Антон Петков? Съществува ли някаква обвързаност между зам.-министър Петров и д-р Дечо Дечев?
  6. Как и въз основа на какво зам.-министър Петров прецени, че цената е "безумна"? Припомняме, че преди да се пристъпи към сключването на договора за наем е направена пазарна оценка от лицензиран оценител и тази оценка е по-висока от сумата, за която е сключен договорът?
  7. Как и въз основа на какво, г-н зам.-министърът е преценил, че "там трябват не повече от 500-600 метра", при положение, че, по неговите думи, не е напълно наясно за какво ще се използва наетото допълнително пространство?
  8. Вярно ли е, че съществува продължителна преписка между УМБАЛ "Св. Иван Рилски" и Министерство на здравеопазването, в която подробно е обяснена необходимостта от допълнително пространство, инвестиционните намерения на болницата и дори е приложен подробен бизнес план?
  9. Възможно ли е зам.-министърът да не е запознат с тази информация, при положение, че по неговите думи, по този въпрос се извършва сериозна проверка?
  10. Вярно ли е, че одитният доклад, по който, според зам.-министърът, са констатирани редица тежки нарушения, всъщност е иницииран от самия изпълнителен директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски"? Става дума за одитен ангажимент, поет от Вътрешния одит на МЗ по чл. 8 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Пожелан е от директора на болницата с цел подобряване процесите на управление и контрол в дружеството, което ръководи. Възможно ли е зам.-министърът да не е запознат с този факт?