Осигуреността на здравната система с медицински специалисти е критичен индикатор за състоянието на здравеопазването в България. Годишният Здравен барометър за 2024 г. показва тревожни данни относно намаляването и застаряването на медицинските кадри, съчетано с хаос в здравната статистика, които налагат спешни мерки.
Според Даниел Вълчев, бивш министър на образованието и науката, броят на практикуващите лекари в България е нараснал незначително през 2023 г., достигайки 29 911 - с едва 312 повече в сравнение с предходната година. Това увеличение обаче е локализирано в само седем области, докато в останалите 21 има спад. Най-драстичен е спадът в Ловеч (26%), Видин (19%) и Габрово (18%), което подчертава неравномерното разпределение на лекарите и необходимостта от стабилизиране на този критичен ресурс.
Сходна е ситуацията и при професионалистите по здравни грижи, чиито общ брой за 2023 г. възлиза на 44 523 - увеличение с едва 30 души спрямо 2022 г., но спад от 6,9% (328 души) спрямо 2012 г. Въпреки че в Перник, Бургас и Монтана има ръст на броя на медицинските сестри спрямо 2012 г., в останалите области намалението е средно 16%. Най-засегнати са Кюстендил (31%), Добрич (29%) и Ловеч (27%).
Анализът на възрастовата структура на лекарите разкрива сериозни демографски предизвикателства. Около 55% от практикуващите лекари в България са над 55 години, а близо 22% са на възраст над 65 години. В области като Ловеч, Видин и Габрово над 70% от лекарите са над 55-годишна възраст, което създава сериозна опасност за устойчивостта на здравната система в тези региони. В Ловеч и Видин лекарите до 35-годишна възраст съставляват едва 1%, което подчертава нуждата от привличане и задържане на млади специалисти.
От данни на Българския лекарски съюз (БЛС), средната възраст на лекарите в България е 53 години, като 27% са над 60 години и 12% са над 70 години. В 13 области повече от половината лекари са на възраст над 61 години, което предполага, че в близките години недостигът на кадри ще се задълбочи още повече.
Налице е и сериозен дефицит на специалисти в ключови направления. Педиатрите в страната са едва 2257, като 70% от тях са на възраст над 61 години. Анестезиолозите са 1288, от които половината са над 61 години. Тревожен е и фактът, че 90% от общопрактикуващите лекари са над 50-годишна възраст, което създава несигурност за достъпа до първична медицинска помощ в бъдеще. Прогнозите показват, че след 5 години близо 30% от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст.
Даниел Вълчев също така посочва сериозни проблеми в организацията на здравната статистика в България. Здравните данни са разпокъсани и често противоречиви. Например, данните за броя на болниците варират - Националният статистически институт (НСИ) и Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) отчитат 319 болници, докато регистърът на Министерството на здравеопазването - 297. Подобни разминавания има и при броя на аптеките и дори при броя на лекарите, което затруднява формирането на последователна здравна политика.
Демографската криза и структурните несъответствия в здравната система представляват непосредствена заплаха за качеството и достъпа до здравеопазване в България. Статистическите разминавания и липсата на млади кадри налагат спешни мерки, които да гарантират устойчивостта на здравната система и възможностите на българските граждани да получават качествена медицинска помощ.
USD
CHF
EUR
GBP
