"Отново заявяваме, че имаме прекомерно много ваксини, нисък ваксинационен обхват, липса на желаещи и на възможност за дарения или препродажба. По-нататъшно получаване и заплащане на ваксини, които ще бракуваме, или дори заплащане на такса за отказ, е ирационално."

Това заяви служебният здравен министър Асен Меджидиев по време на видеоконферентен разговор с европейския комисар по въпросите на здравеопазване и безопасността на храните Стела Кириакидес, проведен по нейна инициатива. Информация за разговора беше разпространена от Министерството на здравеопазването

"Българските граждани заслужават ясен и конкретен отговор, именно затова продължаваме да настояваме за предоговаряне на условията по договора, сключен между Европейската комисия и Pfizer 2022-2023 г., с възможност той да се прекрати на основания форсмажор за държавите членки, които са сигнализирали такъв, или да се предвиди оставане на тези държави членки в договора, при възможност за заявяване на реално необходимите количества ваксини", подчерта Меджидиев.

Личните лекари настояват за адекватна потребителска такса

Личните лекари настояват за адекватна потребителска такса

Брънзалов подкрепи идеята и за включване на ваксината за варицела в имунизационния календар

По думите му, освен външни форсмажорни ситуации, България има и национални проблеми. Асен Мееджидиев обясни, че нямаме работещ парламент, който да одобри държавния бюджет за годината и затова се работи с параметрите на бюджета за 2022 г. Той допълни, че същевременно през 2023 г. страната ни трябва да осигури допълнители средства за строително-монтажни дейности по европейски проекти заради завишените цени в сектор "Строителство".

"Очакваме ЕК, като преговарящ от името на държавите членки на ЕС, да отчете всички специфики. България се довери изцяло на Европейската комисия за този процес, като наш представител. В същото време един упълномощен представител е длъжен да се съобрази с исканията на доверилата се държава членка, а сега, за пореден път, се предлага решение, което противоречи на нашите интереси. България е направила ясни предложения и очакваме работещи решения, които няма да доведат до допълнително финансово натоварване за всички нас. Всяко допълнително заплащане ще представлява ново задължение за държавите членки", изтъкна здравният министър. Той заяви, че липсата на гъвкавост в договорите е значително затруднение и промяната в епидемичната ситуация трябва да бъде отчетена от всички страни, включително и от производителите на ваксини.

11 са новите случаи на коронавирус у нас

11 са новите случаи на коронавирус у нас

Няма починали, а 6 са излекувани

Над 1,3 млн. дози ваксини на Pfizer Inc./BioNTech и малко над 2,3 млн. дози от всички видове ваксини са бракувани до момента в България поради изтекъл срок на годност. През 2023 г. предстои да бъдат бракувани близо 2,8 млн. дози. Други над 650 000 дози са със срок на годност януари/февруари 2024 г. и предвид факта, че количествата ваксини срещу COVID-19 многократно надхвърлят търсенето и потребностите на страната, вече е ясно, че те също ще бъдат бракувани, каза още Меджидиев. Той отбеляза, че 2023 г. ще бъдат доставяни бустерни дози, а в България ваксинационният обхват е едва 30%, и в тази връзка не е рационално да се поръчват бустерни дози в пълния обем, тъй като реално няма как да бъдат приложени.

"Всички мои действия са в интерес на българските граждани и ще ги отстоявам докрай. Разбираме, че става дума за двустранни споразумения, но тук трябва единно решение на ниво ЕС, защото репутационните рискове са големи не само за България и за всички държави членки, а и за Европейската комисия. Няма как да обясним на обществото защо се дава огромен финансов ресурс за ваксини, които, всички знаем, че ще бъдат унищожени. Ако няма единно решение на ниво ЕС, Ви каня да унищожаваме ваксините заедно", изтъкна здравният министър.

Асен Меджидиев подчерта, че това е поредният ясен сигнал от страна на България към Европейската комисия за необходимостта от навременни действия за защита интереса на европейските граждани и избягване на риска от недобросъвестно управление на обществен ресурс, за което отговорност ще трябва да поеме ЕК.