55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?". Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място.

Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.

Това показват данни от национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор "Здравеопазване", направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването - КНСБ.

Проведено е от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 лица - лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения.

58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по-високо от това на останалите.

75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват.

Близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.

За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64%.

Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.

"Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве", заяви д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ при представянето на проучването.

По думите му резултатът от влиянието на негативните фактори води до трайното нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 г., и силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области.

Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация.

"Най-ярък показател за връзката между психосоциалните фактори на работната среда и здравето на работещите е професионалният стрес. Доказано е чрез лабораторни изследвания, че колкото по-висок е стресът на работното място, толкова по-голяма е вероятността натрупващото се напрежение да се превърне в основа за трудови травми", поясни Кокалов.

Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи - промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.

"Синдикатите настояват за стабилност и устойчивост на финансирането на здравеопазването, като се заделя базиран на ситуационен анализ на потребностите и непрекъснато нарастващ процент от БВП, по-добра координираност и отчетност в различните сектори", поясни д-р Кокалов.

По думите му за да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, са направили предложения за промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения.

Към предложенията им се включват още финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от КТД, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.

КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на "Харта за психично здраве" в сектор "Здравеопазване". Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите. В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.

Георги Колев, зам.-председател на комисията по здравеопазване в Народното събрание, е на мнение, че в намирането на решения за проблемите в здравния сектор трябва да се включат и министерствата на образованието и труда и социалната политика.

Според него, преди да завършат средно образование, младите хора трябва да знаят как да оказват първа помощ и как да реагират при инфаркт или инсулт. Социалното министерство и НОИ пък можело да се включат в доплащането на оздравителния процес.

Изпълнителният директор на "Пирогов" проф. Асен Балтов посочи, че институтът е един от активните участници в проучването и резултатите действително са тревожни. Изключително трудно е да съхраним хората си и да са здрави, подчерта той.

Балтов поясни, че мерки в тази посока се вземат и за целта в "Пирогов" са назначени двама психолози, правят се профилактични прегледи, задължителна ваксинация на работещите в спешните звена, обновява се сградният фонд. Въпреки това процентът на използваните болнични е висок.

През 2018 г. 34,5 от колектива е използвал болнични, а тази година към момента - 25 на сто.

Проблемът не може да се реши с усилията на една институция. Здравеопазването е недофинасирано, изтъкна д-р Иван Кокалов.

Той напомни, че секторът е в очакване да бъдат изпълнени обещанията след проведената национална стачка на медицинските работници на 7 октомври.

КНСБ настоява в бюджета на НЗОК за догодина да има допълнително 200 млн. лв., от които ¾ да са за заплати, както и за осигуряване на още 5-6 млн. за детското здравеопазване.