Над 800 души звъннаха на невролог за късен Паркинсон, 250 се консултираха безплатно при невролог, съобщиха от Българското дружество по неврология. В България болестта засяга 12-13 000 души, над 1 200 от тях са в късна фаза на заболяването.

На 11 април отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Паркинсон.

Прегледите са част от кампанията "Върни си контрола над Паркинсона", която започна през ноември 2020 г. и се реализира в разгара на втората вълна на пандемията от COVID-19.

Инициативата е на Българското дружество по неврология (БДН) и на Националната организация на хората болни от късен Паркинсон. В кампанията се включиха 11 невролози от 7 града в страната.

В света болни от Паркинсон са над 6 милиона души. Тя се нарежда на второ място по честота сред невродегенеративните заболявания след болестта на Алцхаймер. У нас около 12 хиляди са българите с болестта на Паркинсон, като 10% от тях са в напреднал стадий.

Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години и е познато най-вече с характерното за него "треперене". Намаляване силата на гласа, загубата на обоняние, промени в почерка на човек обаче са сред симптомите, които рано издават заболяването.

Повече информация за кампанията, специалистите, участвали в нея и заболяването може да намерите на www.parkinson.bg и във фейсбук страницата "Живот с Паркинсон".

  • Паркинсоновата болест е прогресивно неврологично заболяване, което засяга над 6 милиона души в света.
  • Тя се нарежда на 2-ро място по честота сред невродегенеративните заболявания в глобален мащаб след болестта на Алцхаймер.
  • Несръчност на едната ръка, промени в почерка и загуба на обоняние издават рано болестта.
  • Заболяването засяга главно мъже и жени над 50 години, но все повече застрашава и по-млади хора.
  • Специалистите са единодушни около факта, че паркинсоновата болест се "подмладява" и засяга и хора в активна възраст.
  • По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.
  • Средно 10 години от началото на заболяването се навлиза в напредналата форма на заболяването, а в последния стадий - след още 3-4 години.
  • Според епидемиологични данни броят на болните в България е около 12-13 000 души. Над 1 200 от тях или 10% са в тежък стадий на болестта.
  • Причините за паркинсоновата болест са все още неизвестни. Дълго се е смятало, че роля имат някои фактори от околната среда, сред които хербициди и пестициди, но все още науката няма точен отговор дали е така.
  • В повечето случаи паркинсоновата болест не е наследствена. Въпреки това е установено генетично предразположение към болестна форма близка до болест на Паркинсон. Съществуват малък брой случаи, при които мутации на определени гени причиняват Паркинсон.
  • Лекарствата облекчават симптомите на заболяването, но при приблизително 10% от страдащите болестта прогресира до момент, в който контролирането на моторните симптоми чрез прилагане на конвенционални терапии става много трудно или дори невъзможно.
  • За болните в късен стадий съществуват модерни терапии, които могат да облекчат състоянието им, но те трябва да бъдат избирани и прилагани с индивидуален подход.
  • Диагностиката на пациентите в прехода към късна паркинсонова болест е от изключителна важност, за да запазят качеството си на живот, като приложат терапии, с които да забавят развитието й.
  • В България разполагаме с всички възможности за добър контрол на заболяването, които се прилагат и в чужбина. Терапията за късна паркинсонова болест се заплаща изцяло от здравната каса.