От Българския лекарски съюз (БЛС) предлагат на председателя на Здравната каса проф. Петко Салчев стъпки за изграждане на електронно здравеопазване. В открито писмо те представят своето предложение за включване в анекс към Националния рамков договор (НРД) § 9 от публикувания на сайта на НЗОК Хроект за анекс към НРД 2020.

От браншовата организация подкрепят създаването на електронно здравеопазване, но са против включването на определени условия в планирания анекс към НРД. Лекарите предлагат да бъде подписан съвместен Протокол за съгласие за подготовка и въвеждане в пилотно тестване на модули от ЕЗ. Те смятат, че информацията, която се събира в електронен вид е в помощ за диагностичния и лечебен процес. Всеки лекар, който консултира или лекува пациент следва да има достъп до неговия пълен електронен запис.

Тази информация пести време, дава цялостна картина на преминали заболявания и лечения, улеснява пътя на пациента и елиминира възможността от неблагополучия, свързани със загуба на документи. Тя дава възможност за анализи и планиране на здравната политика и осигурява възможност за по-добър контрол на работата на системата на здравеопазване в реално време.

Необходимо е уточнение, че електронното здравеопазване (ЕЗ) не заменя системата на здравеопазване, а е инструмент за подпомагане и оптимизиране на нейната работа, както бе посочено.

Електронното здравеопазване трябва да осигурява възможността за създаване на пълен електронен запис (досие) за пациентите. Това включва електронен вариант на всички свързани с него документи и резултати при движението му в различните части на системата (амбулаторни листи, извършени консултации и изследвания, както и резултатите от тях, епикризи, протоколи, рецепти и др.).

Електронно записани са и документи, които нямат пряко отношение към диагностично-лечебния процес (протоколи за и решения на ТЕЛК, документи за службите за социално подпомагане и др.). Те също имат отношение към здравословното състояние.

Изграждането на системата на електронното здравеопазване трябва да е публично обсъждана.

Задължително е тестване на системата (поетапно и накрая цялостно) преди да бъде предложена за въвеждане в официална употреба в системата на здравеопазването, категорични са от БЛС. Самото тестване в реални условия може да стартира единствено и само след като бъдат определени дизайна на пилотното тестване (задание, участници, създадени са необходимите технически условия и др.) при пълно съгласие от страна на НЗОК и БЛС, НСОПЛБ като всеки тестван елемент/процес е подготвен за това от вход/начало през процес до изход.

Например издаване и реализиране на електронни рецепти и протоколи до вземането на рецептата от аптеката без участието на хартиен носител. Вероятно ще е необходимо пилотните практики, както и други участници, да работят в частично променени условия. Това е заради тестването на различна работна среда и възможни успехи и проблеми, които следва да бъдат отстранени.

Всичко това по никакъв начин не трябва да води до санкции за тях, както по време на тестването, така и в последствие като резултат от проведения тест, категорични са от БЛС.

Те предлагат изпълнението на няколко условия за начало на подготовка за стартиране на подготовка на модули с последващо включване в пилотно тестване, сред които е предоставяне на техническо задание от Здравната каса и на анализа на данните и изискванията по проекта на БЛС/НСОПЛБ.

За да се премине към следващата стъпка от Лекарската организация смятат, че трябва да има съгласие между Здравната каса (НЗОК) и лекарското съсловие БЛС/НСОПЛБ. Следващите стъпки са работа по подготовка на модул/и за тестване и организация на пилотното тестване.

  • Създаване работна/и групи по изготвяне на готов за тестване модул/и
  • Уточняване на детайли по изискванията (заданието) към съответния модул и при наличие на съществуваща демоверсия на същия да бъде представена на работната група за обсъждане. Неотменно изискване е модулът да обхваща даден процес от самото начало до крайния резултат.
  • След постигане на съгласие между страните и постигната техническа готовност модулът се предлага за пилотно тестване.
  • Към пилотно тестване се преминава след осъществяване на промените в софтуера на ОПЛ и други свързани участници. Стойността на тези промени се заплаща на софтуерните фирми-доставчици от НЗОК чрез финансовата рамка на проекта.
  1. Пилотно тестване
  • Изисквания към пилотните практики, които са различни - групова, индивидуална. Нужно е да се съобрази и населеното място, където се провежда лекарската практика, както и възрастовата структура на практиката, съобразена с целта на тествания модул. Например при електронна рецепта са необходими практики с преобладаващ брой възрастни, диспансерно наблюдавани пациенти.

- Пилотното тестване започва с минималния необходим брой практики (например, 4 области, общо 20-25 практики със съответните характеристики)

- Следващ етап, след анализ на резултатите от предходния- същият модул в значително по-голям брой практики и области.

- Пилотно проучване стартира след внимателен избор и обучение на участниците в него и определяне на продължителност на периода на тестване.

- Предлагаме да се обмисли финансово стимулиране на участниците в пилотното тестване.

- След приключване на етапа на пилотното тестване управителят на НЗОК, БЛС/НСОПЛБ подписват двустранен протокол, отчитащ изпълнението му.

- Резултатът от пилотното тестване се приема за положителен (готов за въвеждане в официална употреба) при постигнато пълно съгласие между страните.

От Лекарския съюз са готови да започнат работа по първоначална подготовка от 01 септември 2020 г.