3900 са здравноосигурените пациенти с диагноза лупус през 2018 г. Данните са на Националната здравноосигурителна каса.

НЗОК заплаща частично два медикамента за основна терапия на лупус и цялостно заплаща скъпоструващ биологичен медикамент, който се отпуска от спецализирана комисия. Това обясни д-р Елиана Карамфилова от Здравната каса на дискусия, инициирана от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България в рамките на Седмицата за информираност за ревматичните заболявания в България.

Тя съобщи, че през тази година от списъка на реимбурсираните медикаменти са отпаднали нестероидни противовъзпалителни и кортикостероидни препарати поради отказ на фирмите да ги внасят.

Председателят на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България Боряна Ботева насочи вниманието върху късната диагноза на лупуса, която обикновено се бави шест години след проявата на първите симптоми.

От своя страна проф. Доброслав Кюркчиев от Имунологичната лаборатория на Университетска болница "Св. Иван Рилски" обясни, че диагностиката закъснява поради факта, че клиничните симптоми на лупуса са сходни със симптомите на много други заболявания. Според него общопрактикуващите лекари нямат подготовка да го разпознават, а пациентите не се консултират със специалисти ревматолози.

Той посочи, че в момента в Имунологичната лаборатория на университетска болница "Св. Иван Рилски" се работи по проект за ранно откриване на лупус, синдром на Сьогрен и системна склероза. Той е насочен основно към жените, защото те най-често страдат от тези заболявания, обясни проф. Кюркчиев, допълвайки, че съотношението спрямо засегнатите мъже е 9:1.

На срещата пациентите с лупус алармираха, че от края на 2018 г. трудно намират на пазара основни медикаменти за терапия. Те поставиха и проблема за офлейбъл употребата на Имуновенин, който доказано подобрява състоянието на хората, страдащи от лупус. Здравната каса обаче няма право да го реимбурсира, тъй като използването му за терапия на лупус не е подкрепено с клинично проучване.