В края на ХХ век онкоболните се лекуваха по-успешно отколкото сега. Това заяви пред БНР ръководителят на Лабораторията по биофотоника на Института по електроника на БАН проф. Лъчезар Аврамов.

Припомняме, проф. Лъчезар Аврамов е единственият учен от Източна Европа, номиниран за Наградата за изключително високи научни постижения на ЕС - "Descartes" през 2004 г. за изследвания, свързани с диагностика на онкологични заболявания. Той е ръководител на разработка на ново поколение лазерни медицински системи, част от които са клинично изпитани и внедрени в здравната мрежа на страната.

По-рано през деня проф. Аврамов се срещна със здравния министър Кирил Ананиев, за да обсъдят падналия мораториум върху новите лекарства.

Мораториумът за новите лекарства падна

Мораториумът за новите лекарства падна

Корнелия Нинова доволна, че се възстановява справедливостта

От гледна точка на науката са постигнати изключително високи постижения по отношение на разбирането що е рак, на механизмите на развитие на раковите тъкани, на взаимодействието им с различни видове агенти. От гледна точка на клиничната медицина сме си на нивото от 70-те години, смята проф. Аврамов.

Според него причината е, че още преди десетилетия химическата промишленост намери в това поле възможност за неограничени печалби. По най-различни начини се настани в лечението на рака до такава степен, че унищожи всички други методи, които са съществували до средата на миналия век и хората са се лекували по-успешно отколкото сега. Това са антитуморни ваксини, електромагнитни и магнитни полета, светлинни методи, обясни онкологът.

Фармацевтичните монополи са втори по влияние в света след финансовите. Те имат изключително мощни механизми още при създаването на учебни програми, при подготовката на лекари. Лекарите, които лекуват онкоболните по този начин, лекуват по съвет, защото са така подготвени, поясни проф. Аврамов.

Той припомни, че при децентрализиране на доставката на лекарства, се създаде пазарна възможност. "Парите са като водата и електричеството - където има празно пространство, те ги заемат. След като на онколечението с десетилетия не се обръщаше никакво внимание, възникнаха десетки, предимно частни клиники, които се закачат за НЗОК и засмукват толкова, колкото могат", коментира ръководителят на Лабораторията по биофотоника на Института по електроника на БАН.

Относно допълнителните средства, отпуснати към бюджета на БАН за 2018 година, проф. Аврамов заяви: Повърхностното впечатление, че с 15 млн. лв. са запушили устата на учените, не е съвсем точно, тъй като то се придружава от един политически документ, който не е обявен.

Това е меморандум между правителството на Република България и учените от БАН. В него само в една от точките пише, че като първа спасителна стъпка се увеличава бюджетът на БАН с 15 млн. Другите точки са за взаимни ангажименти.

Единият ангажимент на правителството ще бъде подписан лично от премиера Бойко Борисов на 3 януари. В него пише, че се променя отношението към финансирането. Това означава, че БАН ще предложи бюджет, в който размерът на заплатите и всички останали разходи ще бъдат обосновани и ще бъдат видни за общественото мнение.