Необходимо е устойчиво развитие на общественото здраве за подобряване на здравно-демографските показатели на българите. Това е изводът от кръгла маса, провела се в Народното събрание и посветена на здравето на българите през 21-ви век.

Според изнесените данни демографските процеси в България се характеризират с трайни тенденции за намаляване броя на населението и неговото застаряване. Основни причини за това са ниската раждаемост, нарастване на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора.

Новите правила на НЗОК бавят лечението на 7000 души

Новите правила на НЗОК бавят лечението на 7000 души

Хиляди пациенти с различни заболявания са засегнати

След 2009 се наблюдава намаляване на раждаемостта у нас, която е по-ниска от тази в ЕС. На 1000 души у нас през 2016 г. са се родили 9,1 деца. Статистиката извежда за Европейския съюз този показател средно - 10,1.

Спад на раждаемостта у нас през 2015-та, но ин витро процедурите се увеличават

Спад на раждаемостта у нас през 2015-та, но ин витро процедурите се увеличават

По неофициални данни новородените са с около 6 хиляди

В същото време проблем за страната ни е високата смъртност. След 1964 година, когато е регистрирана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7,9%), показателят тройно нараства.

През 2016 общата смъртност е 15,1 на 1000 души, а за ЕС тя е 10.0 на 1000 души. Продължава да е висока и детската смъртност, независимо от изразената тенденция към снижаване с малки колебания. Въпреки това тя остава почти два пъти по-висока, отколкото в ЕС. В цифри това са 6,5 на 1000 живородени деца у нас, а в ЕС - 3,6 на 1000 живородени.

Финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности.

Според директора на НЦОЗА (Национален център за обществено здраве и анализи) доц. Христо Хинков цялата система е насочена изключително към лечебна дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението.

Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас посочи, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа и ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве.