Психичното здраве - приоритет или поредно обещание?

През последните години психичното здраве в България се намира в критично състояние. Липсата на адекватно финансиране, недостигът на специалисти и остарялата материална база на държавните психиатрични болници са само част от проблемите в психиатричната помощ у нас.

Репортерът на news.bg Даяна Маринова разговаря с Цветеслава Гълъбова, психиатър и директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Тя коментира доколко сериозни са заявките за реформи в сектора, какво се прави в момента и какви са належащите нужди на психиатричната помощ в България.

Стана ли наистина приоритетно психичното здраве за Министерството на здравеопазването?

Д-р Гълъбова: Такива силни думи още е рано да се използват. Нека да видим. Приоритет означава да работиш в една посока, последователно, да не се отказваш пред трудностите. Все още не можем да кажем такова нещо. Но се заявява желание. Много пъти е заявявано желание от различни министри. Ние сме леко недоверчиви. Но пък може и да бъркаме. Ще видим. За това е направена първата стъпка - да забележат държавните психиатрични болници, които смея да твърдя, че са гръбнакът на стационарната психиатрична помощ. В тях има близо 2000 легла, а в тях се лекуват най-тежко психично болните в България, включително тези със социални проблеми, както и тези на задължително и принудително лечение. Заявката засега е добра. Ние ще си партнираме с министерството, ще казваме какви са проблемите, ще предлагаме решения и се надяваме този път нещата да се случат.

Как оценявате решението за осигуряване на тези 12,5 млн. лева за увеличаване на заплатите? Достатъчни ли са?

Д-р Гълъбова: Оценяваме го положително. И аз го оценявам положително. На този етап това е една обнадеждаваща първа стъпка, но разбира се, не са достатъчни. Ние сме абсолютно наясно, че след толкова години нищоправене ще отнеме време. Ние знаем, че няма да стане сега или веднага, но е важно освен заявките да има и реални стъпки. И сега има стъпка. Не само заявка, но и стъпка. Оценяваме го положително.

Какви реформи още са необходими, за да се подобри психиатричната помощ в България?

Д-р Гълъбова: Реформите са записани и не мога да ги кажа в едно изречение, защото са много и са заложени в Националната стратегия за психично здраве. Това е един много добър стратегически документ. И го казвам не защото съм част от екипа, който го е разписал, а защото наистина се оценява положително от колегите като идеи. Проблемът е, че все не се намират пари за осъществяване на тези идеи, но се надявам, че този път нещата ще започнат да се случват.

Има ли изпълнени мерки досега и какво предстои по тази стратегия?

Д-р Гълъбова: Изпълнено е това, че направихме анализ на потребностите - един много задълбочен доклад от Националния център по обществено здраве и анализи. Избрани са 18 лечебни заведения, които да бъдат реновирани, а нашата болница ще бъде преместена - това е най-големият обект по твърдите мерки. Обявени са обществените поръчки, спечелени са и всеки момент ще започне строително-монтажната работа по тези 18 обекта. Това ще доведе до подобряване на материално-битовите условия за лечение на психично болните и работата на хората, които ги обгрижват, обслужват и лекуват. Проведени са обучения по зависимостите, психичните заболявания в старческа възраст, обучени са медицински специалисти - сестри, лекари, общопрактикуващи лекари. Създадена е работна група, която да предложи промени в закона - дали да се промени Законът за здравето, или да се създаде отделен закон за психотерапия. В момента психотерапията не е регламентирана и това е проблем. Целта е да се изработят правила, така че психотерапията да бъде призната за медицинска дейност и да се покрива поне частично от Здравната каса. В момента България е единствената държава в ЕС, където касата не покрива дори един час психотерапия. За сравнение - в Германия се покриват 100 часа. За да стигнем до там, трябва да има ясни регламенти.

Как условията на труд в психиатричните заведения се отразяват на мотивацията на специалистите и как тази специалност може да бъде привлекателна за бъдещите специалисти?

Д-р Гълъбова: По обичайния начин - когато материално-битовите условия за труд са добри, когато заплащането е достойно и има шанс за кариерно израстване.

В България няма активни програми за скрининг на различни ракови заболявания

Истинският проблем при онкологичните заболявания е в липсата на здравна култура и късното диагностициране

Как виждате бъдещето на психиатричната помощ в България?

Д-р Гълъбова: Като един непоправим оптимист, аз го виждам в добра светлина, най-малкото защото тези, които работим в сферата, сме неуморни в желанието си да променим нещо, така че да започнат да идват млади хора след нас. Настоящите работещи в системата сме в предпенсионна възраст и е наше човешко, професионално и етично задължение да направим така, че младите хора да започнат да идват и да оставим нещо след себе си. Ще бъде трудно, може би много трудно, но ние сме доказали, че сме хора, готови да водим битки. Ще работим и няма да се откажем.

Споменахте Германия, но има ли и други страни, от чиито модели на финансиране и организация на психиатричната помощ можем да почерпим добри практики? Как могат да бъдат реализирани у нас?

Д-р Гълъбова: Разбира се, че има. Не е нужно да откриваме топлата вода. Тя е открита отдавна, колелото също. Просто трябва да се адаптираме към нашите условия и на първо място да променим обществената нагласа към психично болните хора. За да не бъдат стигматизирани, сочени с пръст и изолирани. След това да въведем тези модели, които струват много пари. Психиатричната помощ е много скъпа специалност, защото изисква голям брой висококвалифицирани кадри. Това е изключително натоварващо и специалистите трябва да бъдат добре заплатени. Човешкият труд е най-ценният ресурс в тази система.