С десет точки, в които са посочени промени в извънболничната помощ за 2016 година, Министерство на здравеопазването отговаря на увеличаващите се призиви на протест сред личните лекари.

Припомняме, утре на събрание на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предстоят да бъдат съгласувани формите и дните за протест на джипитата.

От Министерство на здравеопазването в разпространена днес позиция се противопоставят на основанията на лекарите за недоволство, като посочват, че целта на провежданата реформа е пациентът да бъде поставен в центъра на системата.

"Това означава да се сложи край на порочните практики, парите на осигурените българи да се харчат научно и статистически необосновано, насочвани към задоволяване на търговски и финансови интереси, често влизащи в противоречие с нуждите на българските пациенти”, посочват от МЗ и припомнят, че създаването на Национална здравна карта подпомага ефективното разпределение на наличните ресурси на системата.

Според изявлението на министерството, една от преките цели е да се прекрати недофинансирането на извънболничната помощ и тя да се превърне в модерна и максимално задоволяваща нуждите на българските граждани.

Ето и промените, които открояват от Министерство на здравеопазването:

  1. За първи път гарантираме финансиране на безпрецедентно увеличаване на достъпа на българските пациенти до извънболнична помощ. Осигуряваме допълнителни 36 млн. лв. за профилактични прегледи, направления, изследвания и за заплащане на труда на лекарите. Така в последните две години увеличаваме финансирането на извънболничната помощ общо с над 56 млн. лв.
  2. Сериозно увеличаваме броя на финансираните от НЗОК направления с нови допълнителни 641 хил. С това преодоляваме затруднението пред лекари и пациенти за получаване на бърз достъп до специалист при нужда.
  3. С повече от 10 млн. е увеличен бюджетът на първичната извънболнична медицинска помощ, спрямо 2014 година.
  4. Драстично увеличаваме броя на финансираните от НЗОК профилактични прегледи на деца до 18г. – с 260 хил. повече. Освен това чувствително увеличаваме и заплащането за тази дейност на общопрактикуващите лекари.
  5. НЗОК ще плати за предстоящата година за допълнителен брой прегледи 4 239 000, което е средно 960 лв. на една практика.
  6. През 2016г. е планирано голямо увеличение на изследванията за контрол на диабета - за глюкоза изследванията са увеличени с 416 268 повече от миналата година за сумата от 595 263лв., за кръвно- захарен профил изследванията са увеличени с 167 855 повече за сумата от 646 241лв. и  за гликиран хемоглобин - 91 945 повече изследвания за сумата от 849 572лв.
  7. НЗОК ще финансира с 2 927 654лв. допълнителни нови 2 047 300 изследвания за контрол на състоянието при сърдечно-съдови заболявания.
  8. Изследването за общ холестерол е включено в нова система за изследване на наблюдение по SCORE, която позволява определяне на поведението и таргета на терапията на пациента спрямо определения му общ риск. Извън това, изследванията на холестерол са увеличени с 500 хил., на HDL-холестерол – с 500 хил. и на триглицериди – също с 500 хил.
  9. Въведено е ново изследване специално за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и хронична бъбречна недостатъчност – LDL-холестерол
  10. Запазваме продължителността на профилактичния преглед и прегледа при диспансеризация, който е определен на 15 мин. от 2005г.

От министерството посочват още, че всички предложени промени са били подложени на широко обществено обсъждане, дебатирана е задълбочено.

Екипът на министерството е отворен към всички мнения на специалисти, пациенти и участници в системата, които отговарят на стремежа на реформата – здравеопазването в България да бъде по-качествено, по-достъпно и по-отговорно към пациентите, декларират в изявлението си още от министерството.