Ресурсите за борба с ХИВ по света намаляват през последните години, тъй като СПИН отпадна от списъка с приоритети за хуманитарна помощ, посочват от Националната пациентска организация, цитирайки проучване на "Политико" относно това какво работи и какво не в борбата срещу ХИВ. Статията е част от "Телескоп: Новата СПИН епидемия" - разследване на съвременното лице на болестта.
"Политико" напомня, че Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария е бил създаден през 2002 г., за да реализира програми за борба с болестите, докато националните правителства се подготвят да поемат своята роля. В страни със средни доходи като България помощта на Глобалния фонд трябва да бъде "катализираща". Когато състоянието на инфекцията и икономическите перспективи се подобрят - въз основа на поредица от показатели - страните спират да получават финансова подкрепа от Глобалния фонд и се очаква да продължат да действат самостоятелно.
В статията на "Политико" се посочва, че между 2004 и 2017 г. България е получила близо 50 милиона долара общо от Глобалния фонд. През 2014 г. организацията е преценила България за недопустима за бъдещи етапи на финансиране, въпреки че тежестта на ХИВ все още е била определена като "висока" заради броя на инфектираните от уязвимите групи.
По думи на Матю Макгрегър, старши мениджърът, отговорен за устойчивостта в Глобалния фонд, 50 милиона не са били толкова много в сравнение с общия здравен бюджет на страната. Само с 3,7 нови диагнози на 100 000 жители през 2019 г. честотата на ХИВ в страната е все още доста под средната стойност за ЕС от 5,4 на 100 000, отбелязват от "Политико".
Някои от тенденциите за ХИВ в България обаче не са обнадеждаващи. Например, диагностицираните сред мъжете, които правят секс с мъже, продължават да нарастват рязко от 2008 г. досега, когато има само 20 нови случаи. През 2019 г. са шест пъти повече - 122.
Докато нивата на ХИВ са ниски в България, новите случаи се увеличават почти всяка година, достигайки 311 диагностицирани през 2018 г.
По отношение на финансирането от Глобалния фонд, числа като тези имат значение. Лечението на ХИВ се поема от българското правителство, а изследването се предлага в държавните здравни центрове. Програми, които търсят тези уязвими групи, обаче се управляват от неправителствени организации.
Глобалният фонд помага на НПО-тата да изградят тези услуги за превенция.
След приключване на помощта от Фонда българското правителство се съгласи да "наеме" неправителствени организации, за да продължат да предоставят тези и други услуги. Въпреки че не можеше да отговори на бюджетите на Глобалния фонд, чрез своята система за обществени поръчки здравното министерство предложи договори, подсигурени със значително финансиране, посочват от "Политико" и допълват, че системата за договаряне, а не самото финансиране, се е оказала препъникамъкът към плавния преход.
С приключването на безвъзмездното финансиране експертите отбелязват, че системата за обществени поръчки в България е "неподходяща" за социални услуги.
Макгрегър посочва, че Глобалният фонд се е опитал да анализира потенциални проблеми и дори е удължил безвъзмездните средства далеч след официалния срок на изтичане (31 декември 2015 г.) След като последната част на финансирането свършва в средата на 2017 г. обаче, зависи от българското правителство и неправителствени организации да се справят сами.
След като средствата на Глобалния фонд свършват, неправителствените организации, работещи с ХИВ-позитивни от рискови групи, се борят да продължат да работят. С малки изключения обаче неправителствените организации не са били в състояние да работят без това финансиране.
В доклад, публикуван миналата година, неправителствените организации подробно описват множество проблеми със системата за договаряне. Сред тях - участниците в търга трябва да покажат, че имат налични финансови средства, за да организират услугите и да закупят материали. НПО не успяват да отговорят на тези искания и много от тях прекратяват дейността си.
В статията се посочва, че наличните данни дават смесени сигнали за това как преходът е повлиял на борбата на България срещу ХИВ. Докато лечението е "на светло", има тревожни признаци, че повече случаи остават неоткрити.
България все пак намира начин за осигуряване на лечение с антиретровирусни препарати, което е пряка задача на правителството.
Неправителствените организации твърдят, че общото недиагностицирано население може да бъде подценено, като се има предвид тежката стигма срещу ЛГБТИ общността.
По данни на Министерството на здравеопазването изследването за ХИВ се е увеличило умерено след оттеглянето на Глобалния фонд. Около 832 881 теста са направени през последните 2,5 години от безвъзмездните средства, докато 841 655 са регистрирани между средата на 2017 г. и края на 2019 г.
Представителите на гражданското общество твърдят, че е все още рано да се каже какви могат да бъдат дългосрочните последици, тъй като тяхната целенасочена превенция и изследването на най-рисковите общности приключва.
България се движи в грешната посока по една ключова мярка от своята стратегия за тестване: късното диагностициране, отчита "Политико" и допълва, че около половината от новите случаи на ХИВ се откриват години след инфекцията. По този показател България обикновено се представя в съответствие със средното за ЕС. Например, през 2017 г., когато програмите, подкрепяни от Глобалния фонд работят половин година, 47,8% от диагнозите са закъснели, докато средната стойност за ЕС е 48,6%.
През 2018 г. обаче 55,9% от диагнозите в България са закъснели. А през 2019 г. тази цифра достига 62%.
България също бележи скок в случаите на СПИН. Честотата на СПИН е намаляла през последното десетилетие в целия ЕС, с изключение на България и Унгария, според Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Между 2018 и 2019 г. случаите на СПИН в България нарастват с повече от 50%.
В изявление здравното министерство посочва, че късното диагностициране и случаите на СПИН отново са в спад през 2020 г., според предварителните данни.
Глобалният фонд е преразгледал ситуацията в България преди решенията си за безвъзмездни средства през 2020 г., но е решил да не предлага ново финансиране, тъй като по-богатите страни трябва да могат да се справят сами.
Според "Политико" големият въпрос е дали ще намери българската държава решение навреме, за да запази своята инерция, или борбата с ХИВ в страната ще остане в сегашната сива зона - не толкова силна, както някога е била, но и недостатъчно кризисна, за да стимулира повече действия.
USD
CHF
EUR
GBP
