Всички прегледи и изследвания, извършени на пациент в лечебно или здравно заведение, задължително се вписват в електронното му досие и в Националната здравноинформационна система (НЗИС), независимо кой плаща за тях. Това заяви ресорният министър в оставка Силви Кирилов в интервю за БТА.
"6% от всички въведени прегледи на граждани за 2025 г. са такива, които те сами са заплатили. Това са приблизително 3,10 млн. прегледа. Важно е пациентите да знаят, че могат да изискват въвеждането на медицинска информация в НЗИС, както и да подават сигнали за невъведена такава", обясни той.
Във връзка с предложението на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Петко Стефановски за създаване на електронна здравна карта за всички граждани Кирилов посочи, че всички предложения с цел по-добър контрол, прозрачност и ефективност в системата следва да бъдат внимателно анализирани, а темата за електронната идентификация в здравеопазването е част от по-широкия процес на дигитализация, по който Министерството на здравеопазването (МЗ) работи последователно.
"През последната година с екипа ми свършихме много работа точно в тази посока - надграждане на Националната здравноинформационна система, развитие на мобилното приложение "еЗдраве" и въвеждане на нови механизми за мониторинг и анализ на данни, а също и разработването на стратегия за въвеждане на изкуствен интелект в здравеопазването, с цел прозрачност, оптимизация, облекчаване на административната тежест на здравните кадри и осигуряване на повече време за работа с пациентите", каза здравният министър в оставка. Той добави, че всяко ново решение трябва да бъде съобразено с правата на пациентите, с техническата готовност на системата и с реалния ефект, който ще има върху контрола и достъпа до медицинска помощ, а това изисква експертен подход и внимателна преценка.
По думите му част от предстоящите задачи са започването през следващата година на скрининговите кампании за рак на дебелото черво и за рак на маточната шийка, изграждането на национална мрежа, свързваща 17 областни болници с високотехнологични строук центрове в реално време, както и фазата за проектиране и строителство от проекта за изграждане на национална детска болница, която е в ход и преминава през предварителен контрол от Агенцията за обществени поръчки. Паралелно с това ще върви и работата по осигуряване на инфраструктурата за улеснен достъп до детското лечебно заведение.
"Създаването на Национална детска болница е проект с изключително дългосрочно значение и с висока обществена чувствителност. Именно поради това смятам, че решения от такъв мащаб и с такъв хоризонт не следва да бъдат вземани от министър в оставка, нито дори от служебен министър. Въпросът за евентуалното създаване на нов Обществен съвет е не само организационен, но и концептуален. Той изисква много внимателна преценка на функциите, компетентностите и правомощията на подобен орган", заяви Кирилов и допълни, че с този казус следва да се ангажира следващият редовен министър на здравеопазването, който да направи обективна оценка на плюсовете и минусите, както и на реалната добавена стойност на такъв съвет в контекста на вече изградената рамка по проекта за детската болница.
Силви Кирилов отбеляза, че инвестицията за изграждане на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови центрове е една от най-мащабните в областта на спешната и високоспециализирана помощ през последните години, с общ бюджет от над 220 млн. лв. Той изтъкна, че за пръв път в България се изгражда национална мрежа, която ще свързва областните болници с високотехнологични строук центрове в реално време, така че пациентът да получи навременна и адекватна помощ, независимо от това къде живее.
Към момента се създават шест високотехнологични строук центъра в София, Пловдив, Варна и Плевен. След проведени процедури по Закона за обществените поръчки са сключени договори и вече е доставена значителна част от предвиденото оборудване - интензивни легла, анестезиологична техника, пациентски монитори, респиратори, симулатори за обучение и др. В напреднал етап е и процесът по избор на изпълнители за строително-монтажните работи, необходими за инсталирането на високия клас образна и ангиографска апаратура.
През настоящата година са постъпили и четири заявления за създаване на нови лечебни заведения. Те подлежат на одобрение с решение на Министерския съвет. Към момента документите са в процес на обработка.
Кирилов каза още, че предстоят и нормативни промени за преодоляване на проблема с липсата и недостига на определени лекарства. "Заповедите за временна забрана за износ на определени лекарствени продукти са инструмент за бърза реакция, който гарантира моментната осигуреност на вътрешния пазар и приоритизира нуждите на българските пациенти в ситуации на риск от недостиг. Паралелно с тези краткосрочни мерки МЗ работи по изграждането на нов, устойчив и предвидим модел за лекарствено снабдяване, основан на прозрачност, реални данни и ефективен контрол по цялата верига - от производството и вноса до аптеката", каза той и уточни, че е изготвен законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който се въвежда цялостен пакет от мерки срещу недостига на лекарства и ежедневна отчетност по цялата верига на доставка.
Той е одобрен с решение на Министерския съвет и е внесен в Народното събрание. Със законопроекта се предлагат промени, засягащи търговията на едро и дребно с лекарствени продукти, паралелния внос с лекарствени продукти, усъвършенстването и разширяването на обхвата на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), както и промени в различни административно-наказателни разпоредби в закона. Предлагат се и конкретни мерки за преодоляване на случаите на недостиг или липса на лекарствени продукти чрез прецизиране на задълженията на всички участници във веригата на снабдяването с лекарства, промени в алгоритъма на изчисление, заложен в СЕСПА, както и промени в санкционните разпоредби. Целта е да се гарантира сигурността в процеса по лекарственото снабдяване, да се ограничат случаите на липса или недостиг на жизненоважни за населението лекарствени продукти, както и да бъде осигурена максимална прозрачност и проследимост.
За преговорите за нов колективен трудов договор в здравеопазването Силви Кирилов коментира: "Изключително трудно е да се намери баланс между възможностите за увеличаване на възнагражденията и социалните придобивки, но по начин, който е финансово постижим и дългосрочно устойчив. Това не може да се случи чрез натиск или през медиите, а само при реална воля за договаряне и партньорство. Важно е да се разбере, че МЗ не може да определя заплати по административен път, тъй като това би било в противоречие със законодателството и със статута на лечебните заведения."
USD
CHF
EUR
GBP
