Сметната палата с 11 препоръки към здравния министър за мерките срещу COVID-19

Сметната палата отправя 11 препоръки към министъра на здравеопазването относно здравните мерки срещу COVID-19.

От институцията посочват, че въпреки предприетите действия на здравните власти и осигурените средства за защита на живота и здравето на хората в условията на пандемия от коронавирус, България е сред страните с най-висока заболеваемост и смъртност от COVID-19 в света. Според Сметната палата причина за това е липсата на ефективна ваксинационна кампания.

Независимо от достатъчните количества и възможности за свободен избор на ваксина, страната отчита бавен процес на ваксиниране и едва около 30% ваксинално покритие.

Това е заключението в доклада на Сметната палата след одит за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 декември 2021 г. В него се предоставя информация както за предприетите мерки, така и за отражението на пандемията върху здравноосигурителната система и социално-икономическия живот у нас.

В документа се отбелязва, че в началото на пандемията, в резултат на строгите противоепидемични мерки, е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в страната в сравнение със средната за ЕС. През 2021 г. обаче се наблюдава обратната тенденция - средната извънредна смъртност в България значително надхвърля тази в ЕС.

Анализът установява, че от осигурения финансов ресурс за 2020 г. и 2021 г. изразходваните средства за подкрепа на персонала, ангажиран с предотвратяване разпространението на COVID-19, значително превишават средствата за лекарствени продукти и ваксини.

Сметната палата констатира, че е създадена подходяща нормативна основа за ефективно управление на пандемията чрез законосъобразно и своевременно въвеждане на противоепидемични мерки и контрол върху тяхното прилагане. Определен е правителствен подход и изискване за приемане на национален план за готовност и действие при епидемия и пандемия. Още през януари 2020 г., преди обявяването на пандемията от СЗО, стартира създаването на необходимата организация за ограничаване на разпространението, диагностика, лечение и наблюдение при COVID-19, въвеждане на противоепидемични мерки и издаване на препоръки и указания за изпълнението им. Липсата на ефективно функциониращ орган за цялостната организация, координация и управление на дейностите по плана възпрепятства през 2021 г. реализирането на възприетия подход към управлението на пандемията.

Христо Хинков не готви ограничителни мерки за COVID

На национално ниво има достатъчно ваксини за грип

Друг извод е, че са осигурени оптимални възможности и достатъчно финансови средства за провеждане на клинични и лабораторни изследвания на заболели от COVID-19; преструктуриране на легловия фонд в лечебните заведения за болнична помощ и за субсидирането им за поддържане на готовност при пандемия; закупуване на медицинска апаратура, лични предпазни средства и лекарствени продукти.

Отчетените разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за предотвратяване на разпространението и за лечението на COVID-19 са близо 668 млн. лв. за 2020 г. и над 746 млн. лв. за 2021 г. Общо разходите и плащанията по бюджета на МЗ за периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2021 г. възлизат на около 1,4 млрд. лв., като приблизително 50% от средствата (746 млн. лв.) са разходвани за подкрепа на персонала.

За ваксини са разходвани над 238 млн. лв., а за лекарствени продукти - близо 167 млн. лв. Разходите във връзка с изпълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 пък са 850 хил. лв. От държавния бюджет са осигурени 80% от средствата за извършените плащания по плана, а останалите 20% са средства от Европейския съюз.

Сметната палата посочва, че установяването на случаите на COVID-19 се извършва в определените от МЗ клинични лаборатории, които постепенно нарастват от три в началото на пандемията до 97 към края на 2020 г. и 123 към края на 2021 г. Неравномерното териториално разположение на определените лаборатории в лечебни и здравни заведения обаче затруднява бързия и лесен достъп на значителна част от населението в малките населени места и три областни града, отчита се в доклада.

Коронавирусът станал сезонна инфекция

Новият вариант по-трудно заразява, но се е разпространил в над 10 държави

От началото на 2020 г. до края на 2021 г. са направени общо 7 459 348 теста за установяване на COVID-19. От тях 747 108 са положителни, като броят на потвърдените случаи през 2021 е 2,5 пъти по-голям от този през 2020 г.

Сметната палата отбелязва, че заплатените средства през 2020 г. и 2021 г. от НЗОК за лечението на хоспитализирани пациенти с COVID-19 по клиничните пътеки са близо 320 млн. лв., а по клиничните процедури - 206 млн. лв. За същия период заплатените средства от НЗОК за работа при неблагоприятни условия са над 1 млрд. лв. Над 756 млн. лв. са заплатени на изпълнителите на болнична медицинска помощ.

От Спешна помощ са обслужени 670 244 спациенти, или 90% от потвърдените случаи. Обслужените пациенти в дома са 463 841 (70%).

От общопрактикуващите лекари са обслужени 634 627 пациенти с COVID-19, (85% от всички потвърдени случаи). Извършени са 581 707 първични прегледи и 231 496 вторични.

Между 2020 г. и 2021 г. в лечебните заведения са приети 211 760 пациенти, или 28% от общо потвърдените случаи. В интензивно отделение са настанени 17 783 пациенти, или 8,4% от хоспитализираните, лекувани в условията на липсващ утвърден медицински стандарт в България "Анестезиология и интензивно лечение". През 2021 г. броят на хоспитализираните нараства близо три пъти в сравнение с 2020 г. Най-голям е броят на приетите в болница в областите София-град, Пловдив, Варна и Благоевград. Най-много пациенти постъпват в интензивно отделение в София град (4 309), Русе (1 308) и Пловдив (1 253).

По данни на здравното министерство за периода 2020-2021 г. общо над 1,9 млн. души. са поставени под задължителна карантина. Реалният им брой обаче е по-голям поради невъзможност на информационната система да експортира реалния брой по различни причини.

Осъществени са близо 250 000 проверки от РЗИ за спазване на въведените временни противоепидемични мерки. Платените глоби и имуществени санкции обаче са незначителни в сравнение с наложените за нарушение на противоепидемичните мерки, отчитат от Сметната палата.

От днес отпадат задължителните COVID мерки

Решението е взето на консултативен съвет при министъра на здравеопазването

Към края на 2021 г. са доставени 8 331 795 ваксини, които са достатъчни за подлежащото на ваксиниране население, както и за пребиваващите и преминаващите през страната лица. Хората със завършен ваксинационен курс обаче са едва 29,8%. Лицата със завършен ваксинационен курс са най-много във възрастовата група от 40 до 69 години - над 1 млн. души (56% от общо ваксинираните лица).

Сметната палата посочва, че в резултат на ниския темп на ваксиниране в страната се появява риск от бракуване на закупените ваксини поради изтичащ срок на годност. Взема се решение за препродажба или дарение на неизползваните и налични количества. Общо в периода 2020-2021 г. са дарени и препродадени 643 980 дози. През 2022 г. е извършено и дарение на още над 3 млн. дози.

В доклада се отбелязва, че в началото на пандемията стриктното прилагане на противоепидемичните мерки ограничава заболяемостта и намалява смъртността от COVID-19. През 2021 г., независимо от осигурените количества ваксини, поради ниското ваксинално покритие съществено нарастват смъртните случаи, като се регистрират два пика - през 13-та и между 43-та и 45-та седмица. Причината за високата заболеваемост и смъртност е липсата на ефективно провеждана ваксинационна кампания.

По данни на Министерството на здравеопазването от COVID регистъра от началото на 2020 г. до края на 2021 г. от COVID-19 са починали общо 29 238 души, от които 8 031 през 2020 г., включително 100 души медицински персонал, и 21 207 през 2021 г., от които 78 души медицински персонал. От починалия медицински персонал броят на лекарите превишава този на медицинските сестри. Най-висока смъртност от COVID-19 е регистрирана в София-град, най-малко - в област Търговище. Най-висока смъртност е регистрирана сред лица на възраст между 70-79 години - общо 10 894 души, и сред тези на възраст между 60-69 години - общо 7 114 души. Най-ниска пък е смъртността на лицата на възраст между 0-19 години - 24 души, и лица над 90 години - 724 души.

Доклад на ЕК: Смъртността от COVID-19 в България е най-висока в съюза

Страната се нуждае от спешно справяне с Covid кризата и подобряване на здравната система

По данни на НСИ през 2020 г. умиранията от COVID-19 са 6,9% от всички смъртни случаи в страната, а през 2021 г. - 18,5%.

Въз основа на данните Сметната палата отчита, че в началото на пандемията с въведените и противоепидемични мерки в България е постигнато значително по-ниско равнище на извънредна смъртност в сравнение със средната за ЕС, като тази тенденция се запазва до декември 2020 г., когато е регистриран първият пик на смъртност в България. През 2021 г. се наблюдава обратната тенденция и средната извънредна смъртност у нас значително надхвърля тази в ЕС. По-голямата част от държавите-членки на ЕС отчитат значително намаляване на извънредната смъртност през 2021 г., с изключение на България (от 14, 2% на 38%), Словакия (от 10,5% на 35,7%), Естония (от 2,3% на 19,4%) и Латвия (от 1,5% на 21,7%). В доклада се изтъква, че всички други държави от ЕС, които отчитат съществено намаляване на годишна извънредна смъртност през 2021 г., имат бързо нарастване на броя на ваксинираните и високо ниво на ваксинално покритие.

Подчертава се, че освен ефектите върху функционирането на здравната система, живота и здравето на хората, COVID-19 има значителен социално-икономически ефект. Високата заболеваемост през 2021 г. води до двойно увеличаване на издадените болнични листове с диагноза COVID-19 в сравнение с издадените година по-рано - от около 204 000 на близо 423 000 броя.

През 2020 г. общата изплатена сума за обезщетения за временна неработоспособност поради COVID-19 възлиза на над 68 млн. лв., а през 2021 г., поради значително повишената заболеваемост, тя се увеличава почти двойно и е за близо 140 млн. лв. Изплатените средства натоварват бюджета на Държавното обществено осигуряване, а значителният брой дни, които лицата прекарват в отпуск поради временна нетрудоспособност вследствие на COVID-19, води до неблагоприятни ефекти върху икономическия, социалния и културен живот в страната, посочва се в доклада.

Здравният министър трябва да предприеме мерки за изпълнението на 11-те препоръки и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в срок до 31 октомври тази година.

Бракуваме над 5 млн. ваксини срещу COVID-19 за две години

За Аркади Шарков това са лекарства и пари на вятъра