"В България все още няма гореща линия за обслужване на глухи хора в случай на пандемия". Това каза пред БНР Ашод Дерандонян от фондация "Заслушай се". Предстои този казус да бъде решен.
В парламента бе приет Закон за българския жестов език, който трябва да влезе в сила от началото на 2021-ва година. Според него преди второ четене на закона от общността на глухите са внесли предложения към народните представители и предстои тези искания да влязат в закона. Припомняме, на 12 ноември единодушно депутатите приеха Закона за българския жестов език.
Ашод Дерандонян заяви, че при заразен с Covid-19 глух човек трябва да има осигурен жестов преводач. Поради спецификата на разпространения на вируса, преводачът не може да присъства на място и за това е най-добре да има видеовръзка с жестов преводач.
"Познавам глухи хора, които преминаха през заразяване с коронавируса. Конкретен пример мога да разкажа от "Пирогов", където беше приет глух човек. Там случайно е имало медицинско лице, което е дете на глухи родители, и е съдействало за жестов превод. По принцип, в нито едно лечебно заведение в страната няма осигурен видеожестов превод, за да се съдейства на глухите хора", каза Дерандонян.
Видеожестовият превод още не е навлязъл и не е регламентиран в България, каза той.
"Глухите хора нямат абсолютно никакви услуги чрез жестов език в момента. По време на пандемия такива решения липсват. Не бяхме подготвени за пандемията", обясни представителят на фондация "Заслушай се".
Дерандонян обясни, че глухите хора общуват предимно със съобщения с личните си лекари.
"Основен източник на информация за глухите хора е жестовият превод на новините по телевизиите", допълни Дерандонян.