За гъвкаво изписване на инсулин настояват от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет.
На пресконференция в БТА ендокринологът доц. Радка Савова обясни, че пациентите се нуждаят от различно количество инсулин всеки ден. Това означава, че и всеки месец имат различно потребление. Получава се обаче, че едни пациенти трупат инсулин в хладилниците си, а други обикалят, за да го намерят заради задължителните електронни рецепти.
Вследствие на това възниква и огромен вторичен пазар, коментира доц. Савова. Пациентите си разменят инсулин, но в процеса на транспортиране се влошава състоянието на препарата. Някои пациенти са презапасени, допълни доц. Савова. Тя настоя да не се изписва месечна и фиксирана доза инсулин, а само когато пациентът има нужда.
Доц. Савова потвърди, че има проблеми с лекарствоснабдяването. Тя даде пример с медикамента "Оземпик", към което има повишено потребление, тъй като се ползва и за затлъстяване. Недостиг се наблюдава обаче не само у нас, но и в Холандия, Дания и други европейски страни.
Диабет тип 2 се среща при 10% от възрастното население, обясни доц. Савова. В същото време детският диабет (тип 1) се е утроил през последните 30 години. В периода 2011-2020 г. има средно по 18 на сто хиляди заболели в България.
Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата с диабет, уточни, че общо пациентите с диабет в България са около 600 хиляди души. От тях 300 хил. не знаят, че са болни.
В световен мащаб хората с диабет през 2023 г. са 643 млн., като се очаква през 2050 г. те да се увеличат на 780 млн. души.
Диабет тип 1 и 2 са коренно различни, обясни Котова. Тип 1 е автоимунно заболяване, докато тип 2 се отключва при неправилен начин на живот.
Котова обясни, че в България двата типа диабет са категоризирани, като пациентите се лекуват по различен начин между 0-18 годишна възраст и от 18 нагоре. Пациентите от тип 1 до 18-годишна възраст са около 2000 хиляди, като всяка година числото е сходно, тъй като порасналите деца, вече пълнолетни, се отчитат към другата група пациенти.
В последната една година има проблем с доставката на инсулин, коментира Елисавета Котова. За нея този факт е необясним, тъй като инсулинът е лекарство, което е единствено и само за пациенти, чийто организъм не произвежда инсулин. Няма как хората да взимат инсулин, когато решат, убедена е Котова и допълни, че приемането е строго определено.
Профилактиката е много важна, но тя липсва в България, а и не само, коментира още Котова.
В България практиката показва, че когато пациентите навършат 18 години, сякаш диабетът приключва и нямат нужда от внимание. Получава се така, че достъпът до сензори и инсулинови помпи минават през комисии. Има 3 комисии, които могат да разглеждат и разрешават кой има право да получи инсулинова помпа. Две в София и една във Варна. Прави се на период от 6 месеца, въпреки че лекарят е назначил лечение. Лекарят трябва да бъде комисията, убедена е Котова. Тя не вижда защо са нужди тези комисии, на които пациентите да доказват, че диабетът не си е отишъл. Няма как някой да злоупотреби с това, категорична е Котова. Тя е убедена, че процедурата трябва да се олекоти, както е по отношение на децата. Трябва да се спре разделното лекуване преди и след 18-годишна възраст, при положение, че болестта е трайна, допълни още Елисавета Котова.
Доц. Савова на свой ред обясни, че пациентските организации нямат добра работа с Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Има много родители, които не могат да се грижат за децата си с диабет и им вредят, допълни тя.
От Асоциацията обясниха, че на пресконференцията са поканили министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, председателя на Комисията по здравеопазване проф. Костадин Ангелов, представители на ИАЛ, НЗОК, БЛС, Омбудсман на Република България, БАПЗГ и други заинтересовани страни. Освен че нито един от представителите на институциите не присъстваше по различни причини, някои дори не отговорили на поканите.
Няма диалог. Така Елисавета Котова коментира липсата им.
USD
CHF
EUR
GBP
