Обществото трябва да се стреми да има заможни и знаещи доктори и да се пази от алчни и невежи. Това каза по време на пресконференция проф. Асен Гудев, председател на Съюза на медицинските специалисти по повод резултатите от провелия се пръв професионален онлайн дебат по проблемите на сектор здравеопазване.

Проф. Гудев призна, че не е участвал в дискусията, но като представител на образованието сподели своите очаквания. "Каквато и реформа да правим, най-важното е какви са докторите, какъв продукт изграждаме - хората, които практикуват медицина, каква ценностна система имат", припомни проф. Гудев.

По думите му напоследък виждаме намаляване на знаещите лекари и появата на алчни и невежи лекари. Той алармира, че системата на финансиране за обем медицински дейности е "много лош сценарий".

"Ако ние разчитаме нашите заплати, заплатите на нашите сестри да бъдат от броя на болните и ако не ни стигат, ние да ги измислим - до никъде няма да го докараме", коментира той.

Заплата от 3000 лева и електронна здравна карта искат медиците

Заплата от 3000 лева и електронна здравна карта искат медиците

Първа професионална онлайн дискусия на лекари от извънболничната помощ

Проф. Гудев припомни, че в света се налага моделът -Value based healthcare. По думите му това е начинът, по който на база на наука, на осигуряване на добро качество, се осигурява максимално използване на ресурса. "Медицината е на прага на революция. Голяма част от карциномите, голяма част имунологичните заболявания и хепатите могат да бъдат излекувани. Цената е много висока", коментира още проф. Гудев. Така въпросният модел предлагал утилизиране на излишните изследвания, излишните хоспитализации на базата на научен подход.

Проф. Гудев не скри възмущението си от назначаването на скенер срещу комисионна от страна на лекарите. Друга масова практика, срещу която възнегодува проф. Гудев е работата на лабораториите срещу 30% комисионна.

"Има ли клинична лаборатория, която да не работи срещу комисионна? Искате ли такива доктори - алчни и невежи. Правят едни изследвания, за които да вземат една комисионна и след това ви назначават нови изследвания, за да вземат още една комисионна!", констатира проф. Гудев.

Като основен проблем е липсата на фундамента в здравеопазването, а именно медицина на доказателствата. "Ние не можем да предложим на обществото нещо, което не е минало през ситото на науката. Не можем да предложим шаманство", продължи проф. Гудев.

Според него колкото и пари да се дадат за здравеопазване у нас проблемът е, че голяма част от тях отиват по дяволите, тъй като лекарите гледат колко ще изтупат от пациента като пътека.

Изпълнителният директор на УМБАЛ "Св. Ив. Рилски" д-р Дечо Дечев коментира, че абдикацията на Министерство на здравеопазването и НЗОК от регулацията на пазара е довела до роенето на огромен брой болници при намаляващ брой лекари.

Това довело и до влошаване на качеството на услугите, предлагани от общинските и университетски болници, от които имало и най-голям отлив. Според д-р Дечев първата задача на новото здравно министерство е изсветляването на 50-те процента, които българинът доплаща за здраве. По думите му това са още четири милиарда.

"Трябва да се осветлят и като главна цел трябва да постигнем реално остойностяване на медицинската услуга, не такова каквото е в момента", категоричен бе д-р Дечев.

Той акцентира, че се избягва темата за обема на работа, която извършват лекарите, а се говори само за заплащането им. Д-р Дечев сподели, че поради организационни причини в България един лекар е натоварен в пъти по-малко от лекар в чужбина.

"Ако отнесем обема на работа към това, което той получава - ще стигнем до някои изводи, които не са лицеприятни", коментира още той. Д-р Дечев заяви, че аналогични клиники на тези у нас с два пъти по-малко персонал извършват два пъти повече операции в ЕС.

Д-р Дечев настоя и за промяна статута на спешните болници, които парадоксално продължавали да функционират по Закона за търговските дружества.