Положението с лекарските специализациите в България е особено, разказа пред БГНЕС Цветелина Попова, завършила студентка от Медицинския университет, на която й предстои да започне специализация. Завършилите млади лекари понякога чакат с години, за да могат да специализират, често за собствена сметка.

Попова е положила всички необходими изпити, за да завърша образованието си по обща медицина. През декември й предстои дипломиране, разказа младото момиче. В момента Цветелина работи като доброволец в столичния "Майчин дом", помага с документалната работа и полага грижи за пациентите.

"Благодарение на специалистите от отделението по "Патологична бременност" и с изричното съгласие на пациентите съм допускана и до манипулации. Работата ми основно е като асистент. За специализация чакам да се отвори място", обясни тя.

По закон няма държавна поръчка за всички желаещи да специализират дадена медицинска специалност. Конкретната болница трябва да реши колко специализанти иска да има и съответно трябва да им плаща, разказа Попова.

Преди години е имало възможност специализантът да ходи на работа в съответна болница, но често се е налагало да се работи и в друга болница, за да може да се издържа заради по-ниското заплащане.

Това значително намалява ефективността на специализантите, защото този модел на работа превръща един 8-часов работен ден в 12-14-часов ден. "Всъщност те нямаха нощни и дневни, а трябваше от едното място да отидат на работа на следващото", разказа младият медик за колегите си.

В момента, заплащането за специализантите е увеличено, за да могат да работят само в една болница, но съответно и болницата, която плаща на специализанта, трябва да има възможност да отдели тези пари, за да го наеме. Оттук идва и проблемът със специализациите. Болничното заведение трябва да разполага с определен бюджет, с който да ги наеме, обобщи тя.

"Така се оказва в един момент, че новозавършилите лекари имат силното желание да започнат, но не могат", разясни д-р Попова. Според нея възможността е да се започне работа в по-малка болница.

"Ние искаме да започнем да работим с пациенти и да сме им полезни, но за да получим цялостното обучение, което се изисква за нашата специализация, трябва да посетим по-голяма болница.

Понякога това включва допълнителни разходи, а ако болницата е по-малка и в по-малко населено място трябва да се ходи на друго място, да се работи за известно време там, което включва допълнителни разходи за стажанта, като пари за квартира и прочие. В повечето случаи тези разходи се поемат от самия специализант, много рядко някоя малка болница може да си позволи да поеме тези разноски", разказа тя.

Младата лекарка отбеляза, че тези от колегите й, които са поискали да започнат работа в чужбина, са заминали още със завършването. Тези лекари много трудно могат да достигнат стандарта на местните, смята д-р Попова.

Тази част от колегите й, които искат да останат в България, търсят работа в спешни центрове, в кабинети за неотложна помощ, докато се освободи някъде място и не започнат реалната си специализация. Това може да стане след една, две или повече години след дипломирането им. В това време някои от младите лекари се отказват от специалността си и се насочват в друга специалност, която има по-голямо търсене, обясни Цветелина Попова.