Здравната система на страната ни е неефективна. Това е заключението от критичния доклад на Европейската комисия за оценка на здравния ни статус. 

Текущите разходи за здравеопазване на глава от населението са се удвоили от 2005 до 2015 г. в номинално изражение, като изпреварват общия икономически растеж.

Според данните, през 2015 г. България е изразходвала за здравеопазване 1 117 евро на глава от населението, което е по-малко от половината от средното за ЕС (2 797 евро).

Около половината от общите разходи за здравеопазване се финансират с публични средства.

България има изключително високи директни плащания от потребителите — 48% — най-високите в Европейския съюз.

Около 12% от населението не е осигурено и броят му остава относително висок.

Приходите за социалното здравно осигуряване остават ограничени главно поради ниските доходи, големия брой на здравно неосигурените лица и големия размер на неформалния сектор.

До 2050 г. един на всеки трима българи се очаква да е на 65 или повече години, докато само един на двама българи ще е в трудоспособна възраст.

Риск е и недостигът на медицински персонал в някои региони. 

Срещаме сериозни проблеми с достъпа до здравеопазване по финансови причини. Изминаваното разстояние и наличието на лекари остават важни бариери, особено за групите с по-ниски доходи.

Големият брой ненужни хоспитализации говори за слаба първична помощ и лоша координация. 

Постигнат е известен напредък по отношение на управлението и отчетността. Предвид широкия спектър от предизвикателства, сред които бързо застаряващото общество, мобилизирането на приходи, професионалната миграция и недостигът на работна сила, посоката на последните реформи е окуражаваща, но е необходимо повече време, за да станат те ефективни.

Пушим, пием, плащаме за здраве и умираме по-рано

Пушим, пием, плащаме за здраве и умираме по-рано

Според доклада на СЗО за здравето и благосъстоянието на българите за 2017 г.

Въпреки спада от 17% в периода между 2004 и 2014 г. на предотвратимата смъртност, отново системата на здравеопазването у нас е сред тези с най-лоши характеристики в това отношение. Предотвратимата смъртност, както при мъжете, така и при жените, е около два пъти по-висока от средното за ЕС през 2014 г.

Счита се за около 20 000 смъртни случая (или 19% от всички смъртни случаи) през 2014 г., че е можело да бъдат избегнати, като този показател е много по-висок от средния за Европа от 11 процента.

Най-важният фактор, допринасящ за високите равнища на предотвратима смъртност, е постоянно високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Стандартизираният коефициент на смъртност от мозъчно-съдови болести (например инсулт) надвишава повече от четири пъти средния за ЕС през 2014 г. и повече от седем пъти този на държавата с най-нисък коефициент — Франция.

България все още прилага национални механизми за ранна диагностика на незаразни болести. От 2009 г. тя има скрийнинг програми за рак на маточната шийка, рак на гърдата, рак на простатата и колоректален рак.

Все още обаче фокусът е не върху превенцията, а върху лечението. За това "спомагат" и недостатъчните средства. 

Според данни от програмата CONCORD, петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се увеличили през периодите 2000—2004 г. и 2010—2014 г. за рак на маточната шийка (от 49,2% на 54,8%), рак на гърдата (от 70,9% на 78,3%) и рак на дебелото черво (от 43,9% на 52,4%), но остават по-ниски, отколкото в повечето други държави от ЕС. Допълнителен повод за безпокойство са ниските равнища на преживяемост при рак на белия дроб (6,3% през периода 2005 — 2009 г.) и рак на черния дроб (5%).

Сред предизвикателствата са и инфекциозните болести и ниските нива на ваксинация сред населението.